Описание

Малкият креслив орел е средно голяма дневна граблива птица. Дължината на тялото му е 61–66 см, размаха на крилете 145 см и тежи до 1600 г.

Има възрастов диморфизъм. Възрастните са с кафяво оперение. Могат трудно да се отличат от възрастните на големия креслив орел по малко по-дребното тяло и по това, че при полет маховите пера отдолу са черни, а подкрилията – кафяви (при големия креслив орел е обратното). Младите са шоколадовокафяви, с добре оформено жълто петно на тила, надкрилията са с два реда бели петна, характерен отличителен белег от младите на големия креслив орел. Тялото отдолу е изпъстрено със светли щрихи.

Характерни звуци: През размножителния период често издава пискливо „ви-й-ик, ви-и-ик“, а през другите сезони – повтарящ се крясък „кийе-кийе“, наподобяващ джавкане на малко куче.

Разпространение

Среща се в Европа, Азия и зимува в Африка. Той е типичен „далечен мигрант“, като индивидите от северната част на популацията прелитат почти 10 000 км, за да достигнат местата за зимуване. Зимува южно от екватора. Гнездовият ареал на малкия креслив орел е от долината на р. Елба до Белорусия и областта около гр. Санкт Петербург в Русия, през Унгария, Словакия, Прибалтика, Балканския полуостров, Мала Азия, Кавказ, Северен Иран. В Европа е разпространена повече от 95% от популацията на вида. Гнездовата популация на малкия креслив орел се оценява на 14000 до 19000 двойки (BirdLife 2014). Част от миграционният път преминава през Бургаския залив, Босфора и залива Акаба. На определени места по време на миграцията, птиците спират да почиват и да възстановят силите си по дългия миграционен път.

У нас се среща в по-висока численост в Дервентските възвишения, Сакар, Западните предпланини на Странджа, долното и средно течение на р. Тунджа, Източна Стара планина и Източните Родопи. Разпръснати находища има и в Добруджа, Дунавската равнина, Тракийската низина, Западните Родопи, Средна гора, Витоша, Плана и др. В Сакар планина и съседните Дервентски възвишения видът слабо се увеличава, докато в същинската част на Странджа намалява поради деградация на хранителните му местообитания, изразяваща се основно в обрастване на откритите територии след настъпилите социално-икономически промени в този район. Гнездовата популация на малкия креслив орел в България се оценява на повече от 600 двойки.

Биология и екология на вида

Обитава широколистни и смесени гори до открити пространства, основно пасища, ливади, обработваеми земи и водоеми. Предпочита мозаечен тип местообитания. При миграции образува разредени ята понякога до няколко десетки индивида в смесени групи с мишелови, кани и други видове орли.

Храни се предимно с дребни бозайници, основно полевки и друга подобна по размери плячка, състояща се от различни видове гризачи, земноводни, влечуги, дребни птици и насекоми. В Сакар двойките използват за изхранване и таралежи, което е хранителна адаптация на вида.

Моногамна птица. Гнездото си строи на високи дървета. Снася 1–3 (най-често 2) яйца, с размери 63х53 мм, които мътят и двамата родители в продължение на около 33–43 дни. Малките напускат гнездото на 49–56 дневна възраст. Годишно отглежда едно малко, изключително рядко две.

Заплахи

et|icon_error-circle_alt|r

Промяна на местообитанията от интензивното горско стопанство

Изсичането на старите гори, селективното изсичане на остарелите дървета и залесяването на пасища води до разрушаване на размножителните и на хранителните местообитания на малкия креслив орел.
et|icon_error-circle_alt|r

Безпокойство

Горскостопанските дейности в близост до гнездата на малките кресливи орли през размножителния период могат да станат причина за компрометиране на гнезденето на птиците. Също така туристи и събирачи на гъби или билки биха могли да станат причина двойката орли да напуснат гнездото.

et|icon_error-circle_alt|r

Интензивното селско стопанство

Интензивното земеделие, свързано с използване на много пестициди и въвеждането на монокултурите, води до намаляване на видовете животни, с които малкият креслив орел се храни. Нова заплаха представлява и използването на шредери за почистване на храстите от пасищата, които увреждат местообитанията му, но водят и до директно унищожаване на животните, представляващи основна негова плячка.
et|icon_error-circle_alt|r

Пожари

Пожарите могат пряко да разрушат обитаемите гнезда. Вследствие на промените в климата на глобално ниво пожарите са все по-голяма заплаха за районите, важни за малкия креслив орел.

Природозащитен статус

Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен. В Червената книга на България е включен в категорията уязвим. На територията на България е защитен от закона вид, включен в Закона за защита на биоразнообразието.