Защитена зона "Сакар"

Описание

Защитената зона обхваща нископланински район със заоблени хълмове и сравнително отворени долини на малки реки, притоци на реките Марица и Тунджа, в близост до държавната граница с Република Турция. Терените са с надморска височина от 50 до 856 м. На територията на защитената зона има тридесетина малки селища, Тополовград и слабо развита система от пътища. Ниските части на защитената зона са заети със селскостопански площи на мястото на гори от космат и виргилиев дъб. Сред тях, на около 15% от общата площ, са разпръснати тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина и черна садина. Храсталаците от драка, примесени със смин са добра предпоставка за сравнително високата численост на дивия заек и съответно на лалугера.

Билото на планината и склоновете над 500 м н.в. са покрити със смесени дъбови гори. В района се срещат също широколистни гори от „островен тип” от космат и виргилиев дъб със средиземноморски елементи на места, възникнали вторично (Бондев, 1991). Край много от деретата и реките в защитената зона все още растат стари дървета от бяла топола, върби, включително хибридна топола, които представляват гнездова база за грабливите птици.

За повече информация може да посетите официалната страница с досието на защитена зона „Сакар“.

Птиците в защитената зона

В защитена зона „Сакар“ досега са установени 220 вида птици, от които 91 са включени в „Червената книга на Република България“. От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение. Като световнозастрашени в категория SPEC1 са включени 11 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 – 23 вида, в SPEC3 – 62 вида. Сакар осигурява подходящи местообитания за 76 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Шестдесет и осем от тях са вписани също в Приложение І на Директива 79/409/ЕИО и повече от половината имат значителни гнездови популации тук.

Защитена зона „Сакар“ е важна за опазването на малкия креслив орел. Оценката към момента за защитената зона и околностите ѝ е 55–60 двойки на малкия креслив орел. Предстои обстоен мониторинг за установяване на точния брой гнездящи двойки на територията.

,,,Районът поддържа най-многочислените популации в страната на царския орел, малкия креслив орел, белоопашатия мишелов, малкия орел и черната каня. Сакар е едно от най-важните места в България от значение за ЕС за видовете, цитирани по-горе, както и за късопръстия ястреб, полската бъбрица, дебелоклюната и късопръстата чучулига, белочелата сврачка, сивоокия дъждосвирец, ливадния блатар, сирийския пъстър кълвач и големия маслинов присмехулник. Черният щъркел, сивият кълвач и червеногърбата сврачка  също имат представителни гнездови популации в района. Макар и с малочислени популации в орнитологично важно място „Сакар“ гнездят още два световнозастрашени вида освен царския орел – ливадният дърдавец и ловният сокол.

По време на миграция в района се срещат още 8 вида, застрашени от изчезване в света – малкият корморан, къдроглавият пеликан, белооката потапница, степният блатар, големият креслив орел, белошипата ветрушка и голямата бекасина.

Заплахи за защитената зона

Интензивни човешки дейности

Районът на защитена зона „Сакар“ се използва от местните хора екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горскостопански дейности. Той е чувствителен към интензификацията на земеделието и горското стопанство, както и към промяната на земеделските практики. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия, както и разораването на пасищата води до загуба на тревни местообитания за птиците дебелоклюна чучулига, късопръста чучулига, сива овесарка и лалугера, който се явява основен хранителен компонент за царския орел и други грабливи птици. Използваните пестициди в района са опасни за птиците.

Пожари

Сухите пасища и ливади са особено уязвими от пожари, както естествени, така и причинени от човека. През сухи години големи територии биват опожарявани.

Изграждане на язовир

Инвестиционен проект, свързан с изграждането на голям язовир на река Тунджа в югоизточната част на Сакар ще унищожи гнездовите местообитания на поне 2 двойки царски орли, както и местообитанията на група от други видове, включени в Приложение І на Директивата за птиците и на Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие.

Опасни електропреносни мрежи

Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и щъркелите.

Сечи

Бракониерската сеч, събирането на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообитания.