Защитена зона "Дервентски възвишения"
Описание
Защитената зона обхваща хълмиста територия с мозайка от разнообразни местообитания, разположена на изток от река Тунджа. По главното било минава държавната граница между България и Турция. Голяма част от територията на защитената зона е покрита от широколистни смесени дъбови гори, най-често от цер и благун, на места примесени с келяв габър и средиземноморски елементи. По-рядко, главно в най-южните части, преобладават смесените дъбови гори от източен горун и благун.
Разпръснато сред горските масиви са разположени открити пространства, обрасли с храсталаци от драка, примесени със смин, в съчетание с тревни съобщества със средиземноморски елементи, напр. дамаска челебика. Хълмовете са разделени от множество малки речни долини с характерна за поречията растителност.
В западната част се намира сравнително тясната долина на Тунджа, част от която е обработваема земя или е заета с храсталаци от драка. Селскостопански площи има също в ниските части и равнините около хълмовете.
За повече информация може да посетите официалната страница с досието на защитена зона „Дервентски възвишения“.
Птиците в защитената зона
В района на защитената зона са установени 120 вида птици. От тях 41 са включени в „Червена книга на Република България“, а от европейско природозащитно значение са 59 вида. Като световнозастрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 17 вида, в SPEC3 – 40 вида. Мястото обхваща подходящи местообитания за 45 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 43 са вписани също в Приложение І на Директива 79/409/ЕИО.
Защитена зона „Дервентски възвишения“ е важна за опазването на малкия креслив орел. Оценката към момента за защитената зона и околностите ѝ е 20–25 двойки на малкия креслив орел. Предстои обстоен мониторинг за установяване на точния брой гнездящи двойки на територията.
В района са добре представени видовете, характерни за мозаечните местообитания със значително участие на открити пространства, както и видове с предпочитания към малки дъбови гори. Тук се среща най-многочислената в България популация на големия маслинов присмехулник. Защитената зона е едно от най-важните места в страната от значение за ЕС за този вид, както и за малкия креслив орел, черния щъркел, тръстиковия блатар, ливадния блатар, малкия орел и черната каня. Тук се срещат значими популации и на други застрашени в ЕС видове като дебелоклюната чучулига, белочелата сврачка, совоокия дъждосвирец, късопръстата чучулига, полската бъбрица, ястребогушото коприварче и други. В защитената зона гнезди и световнозастрашеният царски орел.
Заплахи за защитената зона
Интензивни човешки дейности
Районът на защитената зона се използва от местните хора екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горскостопански дейности. Местообитанията са чувствителни към интензификацията на земеделието и горското стопанство, както и към промяната на земеделските практики.
Намаляването на пашата, последвано от сукцесия, както и разораването на пасищата води до загуба на тревни местообитания за птиците дебелоклюна чучулига, късопръста чучулига, сива овесарка и лалугера, който се явява основна храна за грабливите птици, включително царския орел. Използваните в района пестициди са опасни за птиците.
Пожари и сеч
Сухите пасища и ливади са особено уязвими от пожари – както естествени, така и причинени от човека. През сухите години големи територии биват опожарявани. Горите в защитената зона заемат сравнително малки територии, разпръснати сред откритите пространства.
Бракониерската сеч, събирането на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообитания.