Снимка: © Михаил Илиев/БДЗП
Първото систематично изследване на периода след напускането на гнездото разкрива ключови за оцеляването на младите орли особености в поведението им
Какво се случва с малкия креслив орел в първите седмици, след като напусне гнездото? Къде прекарва времето си, колко далеч се отдалечава и какви местообитания предпочита? На тези въпроси отговаря ново научно изследване на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), публикувано през септември 2026 г. в научното списание Birds.
Проучването е първото систематично изследване на т.нар. период на зависимост след излитането от гнездото при малкия креслив орел (Clanga pomarina). Това е особено важен и уязвим етап от живота на младите птици – времето между първия им полет и началото на самостоятелното им разселване или първата миграция. През този период младите орли все още разчитат силно на родителите си за храна и защита, като едновременно с това постепенно развиват летателните си и ловни умения.
Изследователите са проследили с GPS/GSM предаватели 14 млади малки кресливи орли в три района на България в периода 2020–2025 г. Птиците са били маркирани на възраст между 34 и 55 дни. Резултатите показват, че младите орли прекарват този период в изненадващо малка територия около родното гнездо. Средната площ на използваното пространство е 2,41 km², а при половината от изследваните птици тя е била под 1 km². Средното разстояние, при което птиците са се отдалечавали при проучвателните си полети, е едва около 1,5 км от гнездото.
Снимка: © Йорданка Горанова/БДЗП
С течение на времето обаче младите орли постепенно стават по-активни. В първите дни след излитането те извършват кратки полети и се придържат непосредствено до гнездото. С натрупването на опит полетите им стават по-чести и по-продължителни, а непосредствено преди началото на първата миграция активността им се увеличава значително.
Средната продължителност на периода на зависимост след излитането е 47 дни, като при изследваните птици варира между 33 и 52 дни. Младите орли започват първата си миграция средно около 13 септември, а моментът, в който стават независими от родителите си, съвпада с началото на миграцията. Възрастта, на която птиците стават самостоятелни, е между 71 и 110 дни, с медиана 95 дни.
Оказва се, че датата на излитане от гнездото е основният фактор, който определя продължителността на този зависим период. Птиците, които напускат гнездото по-късно, имат по-кратък период на зависимост, тъй като наближава времето за първата им миграция.
Друго важно откритие е силно изразеното предпочитание на младите орли към горските местообитания. Макар горите да заемат само 4,72% от наличната площ в изследваните територии, те са използвани от птиците в 74,59% от регистрираните случаи. Орлите също така предпочитат проломи и речни долини, които предлагат подходящи възходящи въздушни течения за младите птици, все още усъвършенстващи своите летателни умения.
За разлика от горите, младите орли избягват инфраструктурата и обработваемите земеделски площи. Те използват значително по-рядко и тревните местообитания, отколкото би могло да се очаква. Според изследователите това вероятно се дължи на факта, че през този период птиците все още разчитат основно на родителите си за храна и прекарват по-голямата част от времето си в близост до гнездото.
Новите данни имат важно практическо значение за опазването на малкия креслив орел. Традиционно природозащитните мерки са насочени основно към гнездата и териториите на размножаващите се двойки. Изследването показва, че районът около гнездото остава критично важен и след излитането на малките.
Затова мерките за опазване трябва да продължат и след края на гнездовия сезон и да обхващат сравнително малката територия, която младите птици използват през първите месеци от живота си. Авторите препоръчват особено внимание към горските местообитания и към запазването на естествения ландшафт около гнездата.
Изследването подчертава и необходимостта резултатите да бъдат вземани предвид при бъдещото планиране на инфраструктурата, включително при развитието на соларни паркове и вятърни енергийни съоръжения, както и при промени в земеползването, които могат да доведат до загуба или фрагментация на подходящите местообитания.
„Тези резултати ни показват, че за да дадем реален шанс на младите орли да оцелеят и да достигнат до първата си миграция, трябва да пазим не само самото гнездо, но и непосредствената среда около него. Именно там младите птици прекарват най-уязвимия период от своя живот“, подчертава д-р Димитър Демерджиев от БДЗП.
Проучването е проведено в рамките на дейности по проектите „Опазване на ключови горски местообитания на малкия креслив орел в България“ (LIFE12 NAT/BG/001218) и „Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България“ (LIFE18 NAT/BG/001051), финансирани по програма LIFE на Европейския съюз.
Научната статия е публикувана в списание Birds на 1 септември 2026 г.
