Защитена зона "Провадийско-Роякско плато"

Описание

Защитената зона се намират в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг граничат съответно с р. Провадийска и р. Голяма Камчия, като в границите на мястото се включват и скалните масиви Невша – Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток – до шосето с. Гроздьово – с. Бързица.

Районът е слабо населен, като селищата са концентрирани предимно по долините на ограничаващите го реки и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер, примесен с благун, източен горун, обикновен габър, келяв габър и мъждрян (Бондев, 1991).

Около една трета от тези гори са семенни високостъблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура.

Обработваемите площи обхващат около 47% от територията на района, а около 13% са пасищни територии, на места обрасли с храстова растителност. На няколко места в района са разпръснати скални масиви, обособени в комплекси.

За повече информация може да посетите официалната страница с досието на защитена зона „Провадийско-Роякско плато“.

Птиците в защитената зона

В защитена зона „Провадийско-Роякското плато“  са установени 160 вида птици, от които 53 са включени в „Червената книга“ на България. От срещащите се видове 68 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 4 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 19 вида, в SPEC3 – 45 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 52 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 49 са вписани също в приложение І на Директива 79/409/ЕИО.

Защитена зона „Провадийско-Роякското плато“ е важна за опазването на малкия креслив орел. Оценката към момента за защитената зона и околностите ѝ е 5-7 двойки на малкия креслив орел. Предстои обстоен мониторинг за установяване на точния брой гнездящи двойки на територията. Защитената зона се използва като място, на което спират за почивка, малки кресливи орли, мигриращи от северните популации. Мястото се използва за почивка от няколко часа до няколко дни.

Провадийско-Роякското плато е едно от петте най-важни места в страната от значение за ЕС за опазването на египетския лешояд, бухала, средния пъстър кълвач, синявицата, козодоя, градинската овесарка  и ястребогушото коприварче. Орелът змияр, белоопашатият мишелов, скалният орел и малкият орел гнездят също в значителни количества.

Добрата хранителна база и подходящите места за почивка привличат по време на пролетна и есенна миграция относително големи количества бели и черни щъркели и различни видове грабливи птици. Долината на р.Провадийска се явява място с тесен фронт на миграция, където преминават и често спират за пренощуване и хранене над 35 000 щъркели и 3000 грабливи птици.

В Провадийско-Роякското плато има 4 защитени територии, но те обхващат едва 0,3% от територията му. Защитена местност “Славейкова гора”е обявена за опазване на гнездови находища на застрашени видове грабливи птици. Защитена местност “Воденицата” е обявена също с цел опазване на застрашени видове. Защитена местност “Снежната кория” е обявена с цел опазване на стари дъбови гори. Защитена местност “Голямата канара” е обявена за опазване на характерен ланшафт.

 

Заплахи за защитената зона

et|icon_error-circle_alt|r

Човешки дейности

Поради наличието на селища, както по границите на територията, така и вътре в нея, по-голямата част от Провадийско-Роякското плато е лесно достъпна за хората. Мястото е чувствително към човешките дейности, причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – катерачество, делта- и парапланеризъм, туристически дейности по време на гнездовия период.

et|icon_error-circle_alt|r

Безпокойство

Ловът и бракониерството също водят до безпокойство. Скалните местообитания са застрашени от незаконна иманярска дейност. Постепенната урбанизация на района, както и разораването на пасищата и ливадите са основните причини за разпокъсване и загуба на ценни местообитания.

et|icon_error-circle_alt|r

Влошаване качеството на местообитанията

Незаконните сметища влошават допълнително качеството на тревните и храстовите местообитания.