Защитена зона "Ломовете"

Описание

Защитената зона обхваща комплекс от дълбоко врязани в равнината каньони с меандри на река Русенски Лом и нейните притоци – Черни, Малки (Сваленишки) и Бели Лом. Мястото се намира в северозападната част на Лудогорието, на 20 км югоизточно от град Русе между селата Иваново, Пепелина, Кривня и Сваленик. Много характерни за Ломовете са отвесните варовикови стени на каньоните, които на места достигат височина до 100 m.

Скалите са с множество ниши и цепнатини. Други основни местообитания са горските, като преобладават смесени издънкови гори от летен дъб, горун, космат дъб и келяв габър, на места с мъждрян. Добре застъпени са и смесените гори от сребролистна липа с обикновен габър или цер с богат подлес. Широко разпространени са и вторичните гори и храсталаци от келяв габър, драка, люляк и др. В района се срещат и изкуствени насаждения от бяла акация и черен бор.

По долината, на много места са запазени ливадни и тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина и др. Бреговете на реките са обрасли с различни видове върби, черна топола и бяла топола. По долината, главно около селищата има обработваеми площи.

Около 16% от територията на Ломовете е поставена под защита по ЗЗТ. Природен парк “Русенски Лом” е обявен за опазване на уникален равнинен каньон и застрашени растителни и животински видове. Резерват “Бели Лом” е обявен за опазване на представителни горски екосистеми, както и на характерни за тях растения и животни включително редки видове. От останалите четири защитени територии в района само една – “Рибарниците” е обявена за опазване на червения ангъч, а останалите са обявени за опазване на скални образувания.

За повече информация може да посетите официалната страница с досието на защитена зона „Ломовете“.

Птиците в защитената зона

В защитената зона са установени 149 вида птици, от които 38 са включени в „Червената книга“ на България. От европейско природозащитно значение са 59 вида. Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 17 вида, в SPEC3 – 39 вида. Мястото обхваща подходящи местообитания за 48 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 44 са вписани също в приложение І на Директива 79/409/ЕИО.

Защитена зона „Ломовете“ е важна за опазването на малкия креслив орел. Оценката към момента за защитената зона и околностите ѝ е 5-10 двойки на малкия креслив орел. Предстои обстоен мониторинг за установяване на точния брой гнездящи двойки на територията.

В Ломовете се среща най-многочислената популация у нас на червения ангъч. Мястото е едно от най-важните в страната от значение за ЕС за опазването на този вид, както и за египетския лешояд, белоопашатия мишелов и черната каня. Орелът змияр, малкият креслив орел, бухалът, синявицата, сивият кълвач, полската бъбрица и ястребогушото коприварчи се срещат тук със значителни гнездови популации. В района е установен все още да гнезди белошипата ветрушка  – световно застрашен вид, почти изчезнал от България.

Долината на р. Русенки Лом се явява най-западната част на черноморския прелетен път Via Pontica, която се ползва по време на миграцията главно от грабливите птици. Долината е един от основните коридори по които малкият креслив орел навлиза в България през есенния си прелет.

Египетски лешояд, © Franz Robiller

Заплахи за защитената зона

et|icon_error-circle_alt|r

Безпокойство

Ломовете са заобиколени от земеделски земи и са частично изолирани от други територии поддържащи подобни местообитания. Поради наличие на селища по границите на мястото, както и исторически места на територията му, до определени части достъпът е силно улеснен.

Територията е чувствителна към дейности причиняващи безпокойство на видовете птици, гнездящи по скалите – скално катерене, делта- и парапланеризъм, иманярство и туристически дейности през гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците.

et|icon_error-circle_alt|r

Пожари и човешка дейност

Пожарите, продължаващото застрояване на територията, както и разораването на пасищата и ливадите са основната причина за фрагментацията и загубата на ценни за птиците местообитания. Независимо, че част от територията е под законова защита и има план за управление, споменатите дейности са заплаха за мястото поради недостига на капацитет у управляващия орган.