Защитена зона "Комплекс Камчия"

Описание

Защитена зона „Комплекс Камчия“ се намира на около 25 км южно от гр. Варна. Обхваща крайречни заливни гори, известни под наименованието “български лонгоз” около устието и долното течение на р. Камчия, обширни пясъчни дюни и плажна ивица, храстови и тревни съобщества, сладководни блата и морска акватория, както и прилежащи рибарници. Много характерни са разположените в гората заблатени територии – Мазния азмак и Лесинския азмак, които са останки от стари речни ръкави, естествено свързани с реката. Към комплекса е включено и бившето Старооряховско блато, югозападно от резервата, превърнато в обработваеми земи.

През зимата и пролетта тук се образуват обширни разливи, привличащи големи количества водолюбиви птици. Основното местообитание в комплекса е лонгозната гора от полски ясен, дръжкоцветен дъб, полски бряст, полски клен и черна елша, с подлес главно от обикновен глог, обикновен дрян и кучи дрян, често в съчетание с мезофилна и хигрофитна тревна растителност.

Характерни са лианите представени от повет, скрипка, гърбач и др. Заблатените територии сред гората, както и няколкото малки блата между нея и пясъчните дюни са обрасли главно с тръстика и теснолистен папур. Храстовите съобщества са съставени главно от драка, обикновен глог, птиче грозде. Пясъчните дюни са покрити с псамофитни тревни съобщества с преобладаване главно на класник, песъчар, борзеанов игловръх и др.

За повече информация може да посетите официалната страница с досието на защитена зона „Комплекс Камчия“.

Птиците в защитената зона

Лонгозните заливни гори на Камчия са представителни за Европа. Горската екосистема е уникална по отношение на растителността, структурата и специфичните екологични условия. Този тип гори са разпространени само на Балканския полуостров и Камчийският лонгоз е най-голямата и запазената от тях. В района на природния комплекс са установени 237 вида птици, от които 95 са включени в „Червената книга“ на България.

От срещащите се видове 101 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени в категория SPEC1 са описани 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 25 вида, в SPEC3 – 69 вида. Мястото обхваща подходящи местообитания за 82 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 76 са вписани също в приложение І на Директива 79/409/Е ЕС.

Защитена зона „Комплекс Камчия“ е важна за опазването на малкия креслив орел. Оценката към момента за защитената зона и околностите ѝ е 3-5 двойки на малкия креслив орел. Предстои обстоен мониторинг за установяване на точния брой гнездящи двойки на територията.

В комплекса гнездят в значителна численост сивия кълвач, черногърбото каменарче и полубеловратата мухоловка, поради което мястото e едно от най-важните за тези видове в Европа. Полубеловратата мухоловка е представена тук с най-плътната си популация в България.

Комплексът е едно от трите места по българското черноморско крайбрежие, където гнезди морския орел.

Камчия се намира на миграционния път Via Pontica и разнообразието от птици по време на прелет тук е много голямо. Горските масиви се използват за почивка от големи количества грабливи птици. Ежегодно по време на миграциите могат да се наблюдават прелитащи ята бели щъркели, къдроглави пеликани и розови пеликани, както и ливаден дърдавец, представители на чапловите, дъждосвирцовите и пойните птици.

Разливите югозападно от резервата имат особена стойност като зимовище на пойния лебед, голямата бяла чапла и червеногушата гъска. През зимата в неголеми количества в района се задържа малкият корморан.

Заплахи за защитената зона

et|icon_error-circle_alt|r

Нарушен воден режим

Защитената зона обхваща разнообразни местообитания, характерни за влажните зони, поради което тя е силно чувствителна към дейностите, свързани с управление на водите. Водният режим на заливната гора е значително нарушен и това е основната заплаха за функционирането на екосистемата. Нарушението на водния режим се дължи на четири основни причини – андигирането на бреговете на река Камчия, корекцията на коритото й, пресушаването на Старооряховкото блато и изграждането на пет големи язовира в горното и средното течение на реката.

Чрез изграждане на отводнителна система Старооряховското блато бе пресушено и превърнато в земеделски земи, което е и най-значимото въздействие на човека върху природния комплекс. Освен унищожаването на ценни за биологичното разнообразие местообитания и нарушаването на водния режим на околните територии, изграждането на отводнителната система активира интрузията на морска вода в сладководния подпочвен водоносен хоризонт, поддържащ лонгозната гора. Премахването на отводнителната система ще допринесе значително за подобряването на водния режим на заливната гора.

et|icon_error-circle_alt|r

Употреба на химикали

Употребата на химикали в земеделските земи предизвиква изменения в качеството и химичния състав на водите. През комплекса преминава международен път, който е източник на значително замърсяване на околните територии и разделя на две части лонгозната гора.

През последните години се засилва антропогенния натиск върху Защитена местност “Камчийски пясъци”, в резултат на развитието на масовия туризъм. Природозащитния статут на територията е заличен с цел изграждането на летни курорти и развитие на масов туризъм.