Защитена зона "Бяла река"

Описание

Защитената зона обхваща водосбора на Бяла река в най-югоизточната част на Източните Родопи, непосредствено до държавната граница с Гърция. Включва долината на Бяла река и заобикалящите я планински хълмове от с. Черничево на запад до мястото, където реката пресича държавната граница на изток.

Растителността в района е твърде разнообразна и подложена на силно средиземноморско влияние. Поради слабата населеност и граничния режим тук са се запазили гори от мизийски бук и гори от горун. Широко разпространение имат и смесените дъбови гори от горун, виргилиев дъб, благун и космат дъб, на места примесени с келяв габър. Добре застъпени в района съобщества от храсталаци от средиземноморски тип със значително видово разнообразие с преобладаване на грипата, червената хвойна, с участие на драка, мъждрян и др.

Реката е сравнително пълноводна и водите ѝ не са замърсени. Коритото й е песъкливо-каменисто. Бреговете са обрасли с върби, източен чинар и храсталаци. На отделни места в района се срещат единични и сравнително невисоки скали. Главно около селищата са разположени селскостопански земи, заемащи една много малка част от общата площ.

За повече информация може да посетите официалната страница с досието на защитена зона „Бяла река“.

Птиците в защитената зона

Защитена зона „Бяла река“ е важна за опазването на малкия креслив орел. Оценката към момента за защитената зона и околностите ѝ е 5-7 двойки на малкия креслив орел. Предстои обстоен мониторинг за установяване на точния брой гнездящи двойки на територията.

В защитената зона са установени 167 вида птици, от които 59 са включени в „Червената книга“ на България. От европейско природозащитно значение са 67 вида. Като световнозастрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 – 22 вида, в SPEC3 – 43 вида.

Защитената зона е място от световно значение, като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 5 от общо 9 установени за страната биомно ограничени вида, характерни за него – голям маслинов присмехулник, червеногушо коприварче, малко черноглаво коприварче, белочела сврачка и черноглава овесарка.

Защитената зона осигурява подходящи местообитания за 51 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. Четиридесет и шест от тях са вписани също в Приложение І на Директива 79/409/ЕИО и повече от половината от тях имат значителни гнездови популации тук.

Районът е постоянно място за почивка и хранене на черни лешояди. Защитената зона е едно от най-важните в страната места от значение за ЕС за опазването на черния лешояд, както и за гнездящите тук черен щъркел, осояд, малък орел, орел змияр, късопръст ястреб, козодой, голям маслинов присмехулник и белочела сврачка. Горската чучулига е представена със значима на европейско ниво гнездова популация.

Заплахи за защитената зона

et|icon_error-circle_alt|r

Интензивни човешки дейности

Защитената зона се влияе от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство в района. Намаляването на броя на домашните животни вследствие на постепенното обезлюдяване на района, както и на умрелите в природата животни ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна.

Бракониерството и използването на отрови против хищници, основно вълци, е причина за гибелта на грабливи птици, особено на лешоядите. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици, най-вече за младите, които са излетели наскоро. Пряка заплаха за птиците е изземването на малки от гнездата им.

Горските местообитания са застрашени от причинени от човека горски пожари, залесяване с неприсъщи за района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реката. Намаляването на пашата, както и разораването на пасищата води до загуба на ценни тревни местообитания за птиците.

et|icon_error-circle_alt|r

Ветроенергийни паркове

Потенциална заплаха за местообитанията и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. Такива вече са изградени на гръцка територия, в близост до нашата граница.

Те възпрепятстват придвижването на птиците, предизвикват фрагментация на местообитанията на лешоядите от двете големи колонии в региона – тази по долината на р. Арда в България и тази в Дадя, Гърция.

et|icon_error-circle_alt|r

Бракониерство и добив на полезни изкопаеми

Риболовът с мрежи и взривове, както и изграждането на малки ВЕЦ по реките оказват отрицателно влияние върху качеството на речните местообитания. Потенциална заплаха са и инвестиционните проекти, свързани с добив на полезни изкопаеми, които могат да доведат до по-нататъшно разрушаване и фрагментация на местообитанията, както и замърсяването на почвата и водите.