Защитена зона "Батова"

Описание

Защитена зона „Батова“ се намира северно от град Варна и обхваща поречието на р. Батова и по-голямата част от Франгенското плато, включително бреговата ивица от Албена до Златни пясъци и прилежащата ѝ плитката морска акватория. На север граничи със селата Соколник, Одърци, Храброво, Ляхово и Оброчище, на изток с черноморското крайбрежие южно от курорт Албена до Златни пясъци. От Златни пясъци на югозапад границата преминава по ръба на платото северно от с. Каменар, и кварталите на гр. Варна – Виница, Владиславово и Аксаково. При с. Изворско върви на север през Новаково и Дебрене до Соколник.

В границите на мястото се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голяма площ са горските – широколистни гори от цер, благун и обикновен габър и обработваемите площи. Останалата част от територията е заета от открити тревни пространства, обрасли на някои места с храстова растителност, пасища, ливади, овощни градини и лозя. Последните са разположени около селищата.

В района на устието на р. Батова е разположен резерват Балтата, съхраняващ естествена лонгозна гора и блатни и мочурни хигрофитни формации. Лонгозната гора е основно от полски ясен, полски бряст, дръжкоцветен дъб, полски клен и черна елша с подлес от глог, обикновен дрян  и кучешки дрян, в комбинация с мезофилна и хигрофитна тревна растителност. Типични за гората са лианите и увивните растения като повет, скрипка, гърбач и др.

За повече информация може да посетите официалната страница с досието на защитена зона „Батова“.

Птиците в защитената зона

Защитена зона „Батова“ представлява комплекс от различни по характер местообитания, които са характерни, както за типични горски видове, така и за водолюбиви птици и птици, обитаващи земеделски площи. В района са установени са 184 вида птици, от които 70 са включени в „Червената книга“ на България. От срещащите се видове 80 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени в категория SPEC1 са описани 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 24 вида, в SPEC3 – 49 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 70 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 62 са вписани също в приложение І на Директива 79/409/ЕИО.

Защитена зона „Батова“ е важна за опазването на малкия креслив орел. Оценката към момента за защитената зона и околностите ѝ е 2-3 двойки на малкия креслив орел. Предстои обстоен мониторинг за установяване на точния брой гнездящи двойки на територията.

Най-важната характеристика на мястото е неговото географско положение на западно-черноморския прелетен път Via Ponticа. Над долината на р. Батова се събират три потока от мигриращи птици, идващи от Добруджа – от вътрешността на Добруджанското плато, тези които следват естествено бреговата ивица и птиците, които при нос Калиакра летят директно през морето към Балтата. През Батова преминава най-концентрирания поток от мигриращи щъркели и пеликани в Североизточна България, като в долината между Добруджанското и Франгенското плато те набират височина, а над самото плато летят ниско. Поради значението си за над 30 вида мигриращи реещи се птици Батова е определено като място с тесен фронт на миграция от световно значение. 11% от мигриращите птици летят на не повече от 150 м. над земята и 35% летят на височина от 160 до 500 м.

Тук са отчетени най-големи количества на мигриращи розови пеликани и жерави по Северното Черноморие. По време на миграция грабливите птици редовно нощуват в горите на Батова. Крайбрежните части на мястото са от ключово значение за миграциите на значителни количества чайки буревестници. Значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, презимуват в района на Батова, като се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат над района, за да се хранят в нивите във вътрешността, но често се хранят и в земеделските земи в мястото.

Защитената зона е едно от най-важните места в страната от значение за ЕС за опазването на гнездящите среден пъстър кълвач и полубеловрата мухоловка. В значителни количества в района гнездят още зеленият кълвач, сивата овесарка, черногърбото каменарче, късопръстата чучулига, големият маслинов присмехулник, ястребогушото коприварче, градинската овесарка и др.

Заплахи за защитената зона

et|icon_error-circle_alt|r

Интензивни човешки дейности

Водните местообитания, свързани с р. Батова и специално с лонгозната гора “Балтата” се влияят силно от човешки дейности, свързани с управлението на водите. Водният баланс на лонгозната гора е нарушен и това се приема за основната заплаха.

et|icon_error-circle_alt|r

Изграждане на ветроенергийни паркове

Районът на Батовата е особено уязвим от планове за изграждане на ветроенергийни паркове. Изграждането на ветрогенератори ще доведе до разпокъсване и загуба на ценни места за пренощуване, хранене, набиране на височина за предвижване, както и на места за укриване при неблагоприятни метеорологични условия. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност сред тях, и в резултат намаляване на техните популации.

et|icon_error-circle_alt|r

Урбанизация

Продължаващата урбанизация, свързана с мащабното развитие на туризма и разширяването на селищата води до разпокъсване, нарушаване и дори унищожаване на местообитанията, основно в крайбрежната зона, но също и в откритите пространства върху платото. Реализацията на плановете за разширяване на с. Кранево по посока на резерват “Балтата” ще доведат до унищожаването на единствената ненаселена територия около източната част на лонгозната гора и съответно до изолация на резервата от околните природни територии. Плановете за изграждане на местно летище в съседство с лонгозната гора “Балтата” на мястото където се събират трите потока от мигриращи птици е опасно, както за гнездящите и мигриращите птици, така и за сигурността на полетите.