Защитена зона "Котленска планина"

Описание

Защитената зона обхваща централния дял на Източна Стара планина. Границите ѝ се определят от реките Тича на север до вливането ѝ в язовир „Тича“, Стара река на запад и Луда Камчия на юг. На изток достига до Върбишкия проход между с. Бероново и гр. Върбица, продължава по пътя гр. Върбица – с. Бяла река, като включва и язовир „Тича“. От главното било на планината към долините на реките Тича и Луда Камчия се спускат множество ясно оформени второстепенни била със стръмни склонове и дълбоки врязани долове и суходолия. Теренът е стръмен и силно пресечен.

Районът е сравнително слабо населен, главно по периферията, в долините на реките. По-голямата част от територията на планината е покрита с първични широколистни гори, главно от мизийски бук, на места примесен с обикновен габър. По-ограничено разпространение имат горите от горун на места примесен с обикновен габър и келяв габър, смесените дъбови гори от цер и благун. В западната част на планината е установено малко находище на естествени смесени гори от бяла ела и обикновен бук. Вторичните гори и храсталаци от келяв габър имат силно ограничено разпространение в района.
Останалата част от защитената зона е заета от открити пространства, използвани за пасища и селскостопански земи. Една значителна част от откритите пространства, в това число и земеделските площи, са възникнали вторично, на място на стари гори.

Влажните зони и поречията на реките заемат една сравнително малка част от територията на зоната. Единствената влажна зона в планината е язовир „Тича“, който няма обраствания с блатна растителност. По високите части на планината се срещат варовикови скали и карстови образувания, разпръснати из целия район. (Недялков, 1984; Бондев, 1991;, Георгиев, 1993).

За повече информация може да посетите официалната страница с досието на защитена зона „Котленска планина“.

Птиците в защитената зона

В защитена зона „Котленска планина“ са намерени гнезда на 5 двойки малки кресливи орли и допълнително са локализирани териториите на още 8 двойки. Оценката на числеността на вида за зоната е 25-30 гнездящи двойки. Защитената зона се използва като място, на което спират за почивка малки кресливи орли, мигриращи от северните популации. Мястото се използва за почивка от няколко часа до няколко дни.
На територията на защитена зона „Котленска планина“ са установени 182 вида птици, от които 69 вида са включени в „Червената книга“ на България. От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени видове в категория SPEC1 са включени 10 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 – 21 вида, в SPEC3 – 50 вида. Мястото обхваща подходящи местообитания за 65 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 58 са вписани също в Приложение I на Директива 79/409/ЕИО.
Защитена зона „Котленска планина“ е място от световно значение за гнезденето на ливадния дърдавец и едно от най-значимите места в страната от значение за ЕС за опазването на видове, гнездящи в голяма численост – черен щъркел, осояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, сокол скитник, лещарка, полубеловрата мухоловка и среден пъстър кълвач.

През защитената зона преминава най-западната част на черноморския прелетен път Via Pontica. Тук се образува типично място с тесен фронт на миграция, където ежегодно по време на есенен прелет преминават над 300 грабливи птици. Най-многобройни от тях са осоядът, обикновеният мишелов, вечерната ветрушка и блатарите. По време на миграция е установен и сивият жерав. През есенно-зимния период язовир „Тича“ поддържа значителни числености на водолюбиви птици, включително червеногушия гмуркач, големия корморан, зеленоглава патица и други.

В защитената зона има 24 защитени територии – резерват, защитени местности и природни забележителности, които обхващат едва 1,3% от територията на зоната. Повечето защитени територии са обявени за опазване на характерен ландшафт. Резерват „Орлицата“ е обявен за опазване на първични букови гори, редки грабливи птици и уникален карстов ландшафт.

Заплахи за защитената зона

et|icon_error-circle_alt|r

Интензивни човешки дейности

Защитената зона се намира в гъсто населен район, където се извършват интензивни човешки дейности. Достъпът до цялата територия е неограничен. Най-сериозните заплахи за мястото са свързани основно с управлението на водите, добива на пясък и чакъл, както и горскостопанските дейности.
et|icon_error-circle_alt|r

Изсичане на растителността

Изсичането на дървесната и храстовата растителност по бреговете на Тунджа с цел предотвратяване на наводнения, залесяването с неприсъщи за района видове, както и увеличаването на добива на пясък и чакъл води до влошаване и унищожаване на местообитанията, важни за почивка на птиците, особено на малкия корморан. Тези дейности, заедно с незаконните сечи, предизвикват ерозия на речните брегове.
et|icon_error-circle_alt|r

Сметища и химикали

На много места и особено покрай пътищата съществуват незаконни сметища. Употребата на пестициди и химикали в околните обработваеми земи предизвиква промени в качеството на водите и оказва влияние върху хранителната база на водолюбивите птици.
et|icon_error-circle_alt|r

Бракониерство

Поради лесния достъп до територията се наблюдава значително безпокойство на птиците, причинено от бракониерството на защитени видове, незаконен лов с мрежи, както и на умишлено пряко безпокойство на малкия корморан при местата му за нощуване.