Защитена зона "Камчийска планина"

Описание

Защитената зона формира северната част на крайморския дял на Стара планина. На изток граничи с Черно море, на север достига до долината на р. Камчия, на запад и северозапад границата й е река Луда Камчия, а на юг достига до река Двойница и седловината, отделяща я от Еминската планина. Надморската й височина е от 0 m при Черно море, до 627 m в западната част (връх Каменяк).

Основните местообитания са горските, представени от чисти дъбови и букови гори и смесени широколистни гори с преобладаване на цер, благун, горун, източен бук, мизийски бук, сребролистна липа. Около 40% от горите са издънкови.

Сред горските масиви, главно около селищата са разпръснати обработваеми земи и ливади с тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина и др. Разпръснато разположени скални масиви се намират главно в западната част на планината. По-големите реки в района са Луда Камчия, Двойница и Елешница. На р. Луда Камчия е построен язовир Цонево с водна площ около 300 ha, а на р. Елешница – едноименен язовир с водна площ около 100 ha.

За повече информация може да посетите официалната страница с досието на защитена зона „Камчийска планина“.

Птиците в защитената зона

В района на защитената зона са установени 189 вида птици, от които 68 са включени в „Червената книга“ на България. От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени в категория SPEC1 са описани 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 22 вида, в SPEC3 – 50 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 63 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 56 са вписани също в приложение І на Директива 79/409/ЕИО.

Защитена зона „Камчийска планина“ е важна за опазването на малкия креслив орел. Оценката към момента за защитената зона и околностите ѝ е 10-15 двойки на малкия креслив орел. Предстои обстоен мониторинг за установяване на точния брой гнездящи двойки на територията.

Камчийска планина е разположена на прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично “място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над нея реещи се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в тази част, поради това, че е най-ниската и лесна за преодоляване преграда. Гористата част се използва главно от мигриращите грабливи птици, за хранене и нощуване.

Районът на язовир Цонево е един от малкото у нас, където гнезди речният орел. Камчийска планина е едно от най-значимите места в страната за осояда, малкия креслив орел, малкия орел, ловния сокол, горската чучулига, козодоя, градинската овесарка, полубеловратата мухоловка, както и за четири вида кълвачи – средния пъстър, сирийския, черния и сивия.

По време на миграция и зимуване в язовирите на Камчийска планина се струпват значителни количества водолюбиви птици, които спират там по пътя си към влажните зони на юг от Стара планина. Там е установен да зимува също и световно застрашеният къдроглав пеликан.

Заплахи за защитената зона

et|icon_error-circle_alt|r

Интензивни човешки дейности

Поради наличието на селища и съответна инфраструктура, значителни части от Камчийска планина са лесно достъпни за хората. Горските местообитания са също така частично разпокъсани от преминаващи през тях електропреносни мрежи, както и от международен газопровод. Пасищата в района се използват много активно и по-голямата част от тях са преизпасани.

Урбанизация и разораването на пасищата и ливадите са основната причина за разпокъсването и унищожаването на тези местообитания. Незаконните сметища допълнително влошават качествата на местообитанията. Кариерите за добив на пясък и камъни от поречията на реките нарушават водния им режим и разрушават крайречните местообитания.

Иманярството е широко разпространено и причинява разрушаване на гнезда, прогонване на птици в гнездовия период, унищожаване на скални местообитания и промяна на ландшафта. Скално гнездящите птици са уязвими и към дейности като скално катерене, делта- и парапланеризъм, туристически дейности през гнездовия период. Ловът и бракониерството също причиняват безпокойство на птиците.

et|icon_error-circle_alt|r

Презастрояване

Развитието на туризма през последното десетилетие доведе до безконтролно и бързо застрояване на бреговата ивица и загуба на важни крайбрежни местообитания. Независимо, че в района този процес е по-бавен в сравнение с други участъци на Черноморието, той вече има отрицателно въздействие върху ценни местообитания.

et|icon_error-circle_alt|r

Ветроенергийни паркове

Особено опасни за мигриращите птици са намеренията за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще доведат до фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Вятърните генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност и съответно намаляване на техните популации.

et|icon_error-circle_alt|r

Интензивен риболов

Морската акватория е обект на много интензивен риболов, както със стационарни, така и с плаващи мрежи. Един от сериозните проблеми в тази част е незаконното тралене на пясъчното дъно.