Защитена зона "Камчийска планина"
Описание
Защитената зона формира северната част на крайморския дял на Стара планина. На изток граничи с Черно море, на север достига до долината на р. Камчия, на запад и северозапад границата ѝ е река Луда Камчия, а на юг достига до река Двойница и седловината, отделяща я от Еминската планина. Надморската ѝ височина е от 0 м при Черно море, до 627 м в западната част (връх Каменяк).
Основните местообитания са горските, представени от чисти дъбови и букови гори и смесени широколистни гори с преобладаване на цер, благун, горун, източен бук, мизийски бук, сребролистна липа. Около 40% от горите са издънкови.
Сред горските масиви, главно около селищата, са разпръснати обработваеми земи и ливади с тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина и др. Разпръснато разположени скални масиви се намират главно в западната част на планината. По-големите реки в района са Луда Камчия, Двойница и Елешница. На р. Луда Камчия е построен язовир „Цонево“ с водна площ около 300 ха, а на р. Елешница – едноименен язовир с водна площ около 100 ха.
За повече информация може да посетите официалната страница с досието на защитена зона „Камчийска планина“.
Птиците в защитената зона
В района на защитената зона са установени 189 вида птици, от които 68 са включени в „Червената книга на Република България“. От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение. Като световнозастрашени в категория SPEC1 са описани 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 22 вида, в SPEC3 – 50 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 63 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 56 са вписани също в приложение І на Директива 79/409/ЕИО.
Защитена зона „Камчийска планина“ е важна за опазването на малкия креслив орел. Оценката към момента за защитената зона и околностите ѝ е 10–15 двойки на малкия креслив орел. Предстои обстоен мониторинг за установяване на точния брой гнездящи двойки на територията.
Камчийска планина е разположена на прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично място с тесен фронт на миграция за прелитащите над нея реещи се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в тази част, поради това, че е най-ниската и лесна за преодоляване преграда. Гористата част се използва главно от мигриращите грабливи птици за хранене и нощуване.
Районът на язовир „Цонево“ е един от малкото у нас, където гнезди речният орел. Камчийска планина е едно от най-значимите места в страната за осояда, малкия креслив орел, малкия орел, ловния сокол, горската чучулига, козодоя, градинската овесарка, полубеловратата мухоловка, както и за четири вида кълвачи – средния пъстър, сирийския, черния и сивия.
По време на миграция и зимуване в язовирите на Камчийска планина се струпват значителни количества водолюбиви птици, които спират там по пътя си към влажните зони на юг от Стара планина. Там е установен да зимува също и световнозастрашеният къдроглав пеликан.
Заплахи за защитената зона
Интензивни човешки дейности
Поради наличието на селища и съответна инфраструктура, значителни части от Камчийска планина са леснодостъпни за хората. Горските местообитания са също така частично разпокъсани от преминаващи през тях електропреносни мрежи, както и от международен газопровод. Пасищата в района се използват много активно и по-голямата част от тях са преизпасани.
Урбанизация и разораването на пасищата и ливадите са основната причина за разпокъсването и унищожаването на тези местообитания. Незаконните сметища допълнително влошават качествата на местообитанията. Кариерите за добив на пясък и камъни от поречията на реките нарушават водния им режим и разрушават крайречните местообитания.
Иманярството е широкоразпространено и причинява разрушаване на гнезда, прогонване на птици в гнездовия период, унищожаване на скални местообитания и промяна на ландшафта. Скално гнездящите птици са уязвими и към дейности като скално катерене, делта- и парапланеризъм, туристически дейности през гнездовия период. Ловът и бракониерството също причиняват безпокойство на птиците.
Презастрояване
Развитието на туризма през последното десетилетие доведе до безконтролно и бързо застрояване на бреговата ивица и загуба на важни крайбрежни местообитания. Независимо, че в района този процес е по-бавен в сравнение с други участъци на Черноморието, той вече има отрицателно въздействие върху ценни местообитания.
Ветроенергийни паркове
Особено опасни за мигриращите птици са намеренията за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще доведат до фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите видове. Вятърните генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност и съответно намаляване на техните популации.
Интензивен риболов
Морската акватория е обект на много интензивен риболов, както със стационарни, така и с плаващи мрежи. Един от сериозните проблеми в тази част е незаконното тралене на пясъчното дъно.