С връчване на сертификати на участниците приключи поредното пето обучение по прилагане на Саарландския метод, финансирано по проект „Земите и горите на орела“. Водещият теоретичната и практическа част д-р Мартин Борисов припомни на лесовъдите от МЗХ, ИАГ, РДГ, държавните предприятия и неправителствения сектор най-важните неща за метода, които бяха приложени през вторият ден на терен.
„Надявам се всеки един от вас да намери по нещо за себе си в тази концепция, което да приложи в практиката и след време да ни запознае с резултатите. Винаги можете да ме търсите, като се надявам, че ще се видим и на други обучения, за да споделим добър опит“, каза пред участниците в обучението д-р Борисов, който в момента живее и работи в Германия, но с удоволствие продължава да изнася лекции пред свои вече бивши студенти в страната ни.
– Инж. Борисов, това е последната ни среща по проект „Земите и горите на орела“. Радва ли Ви това, че над 100 лесовъди, които са били Ваши студенти в ЛТУ се включиха в обученията?
– Това е един от най-интересните проекти, по които имах шанс да работя. Той ми даде възможност да се видя с много колеги от стопанства в цялата страна, да си припомня лекциите, които изнасях в университета и практиките след тях. Хубавото в случая е, че Саарландския метод се прилага в гори, в които се работи за опазването на един много ценен вид – малкия креслив орел, като така затвърждаваме екологичния аспект на тази концепция.
– Ще се видим ли отново, въпреки че проекта ни е към края си?
-Надявам се да продължим да работим заедно и съм готов да се включа в нови обучения, ако колегите ме поканят. По време на лекциите, а и след това получавам обратна връзка за процесите в българските гори и макар че съм далеко следя работата на всички ви и се радвам на постиженията ви. А и не е казано, че всичките ни срещи трябва да са само на родна земя. Ще ми бъде приятно и вие да дойдете в Германия, за да видите как работим там, а и да разберете защо Саарландския метод е важен и може да ни донесе печалба, особено в години като тази, когато търсенето на дървесина е занижено. А и винаги в сърцето и работата ми ще има място за хора от България.
– Явно тъгувате за родината. Да очакваме ли, че след време д-р Мартин Борисов отново ще заеме своето място в ЛТУ?
– Наистина тъгувам за България и след 10-15 години ще си дойда у дома. Децата ми сега ще бъдат 2 клас, но когато пораснат и вземат живота си в ръце ние със съпругата ми ще се върнем. Заминахме за Германия, защото живота е по-спокоен и човешките отношения са по-стерилни, но ние сме първо поколение емигранти и връзката ни с корените е много силна. Децата ни също много обичат летата тук и ако сега ги попитате дали искат да се върнат в България ще ви кажат, че искат. И накрая искам да допълня, че се надявам да имаме още много обучения, много срещи, за да търсим заедно най-добрите решения за българските гори. Все пак това е смисъла на всичко, което правим, за да остане най-доброто от делото ни за нашите деца.