Научно-изследователски дейности
Търсене на гнезда и определяне на заетите територии на малък креслив орел
ѝНаблюденията се извършват през периода април–юли, при благоприятни метеорологични условия, от точки за наблюдение с добра видимост и са с времетраене 2–3 ч. Наблюденията се извършват с бинокъл (поне 8х40) или оптична тръба (20х60). При пристигане на наблюдателната точка се снемат нейните географски координати. Отбелязва се началото и краят на наблюдението. Всяка регистрация на граблива птица или черен щъркел се записва посредством мобилното приложение Smartbird Pro, като наблюдателят максимално точно поставя регистрацията на птицата върху сателитна подложка на картата на приложението. Отчитат се броят, видът и поведението на регистрираните птици и ако е възможно за всеки един индивид: възраст, пол. При намиране на гнездо се описват характеристиките му, свалят се географските координати и се прави снимка на дървото с гнездото. В случаите на посещение на гнездото по време на периода на мътенето изследователят се стреми да не безпокои птиците, като престоят му до гнездото не трябва да превишава 30 минути. Локализацията на всяко дърво с гнездо, се отчита с мобилното приложение Smartbird Pro. Посочва се биологичният вид на птицата, заела гнездото, като се изписва родовото и видовото име. Събира се и информация за заплахите в района на намереното гнездо или в района на локализираните заети територии включваща: вида на заплахата, въздействието ѝ върху местообитанието или върху видовете птици и друга информация, която според полевия експерт е от важно значение.
Местата, където са регистрирани грабливи птици или черни щъркели с гнездово поведение (брачни игри, защита на гнездова територия, носене на храна, често посещение на скрити места), но не са открити самите гнезда, се посещават през периода ноември–март след опадване на листата за откриване и регистриране на самото гнездо. За целта се правят маршрути като се оглеждат внимателно короните на дърветата за регистриране на гнездото. Маршрутите са на отстояние 30 м един от друг, с цел избягване на евентуалното пропускане на гнездото.
Картиране и анализ на хранителните местообитания и диетата на малкия креслив орел
Познаването на регионалните предпочитания за изхранване на вида, както и наличието на хранителни ресурси, е инструмент за планиране на специфични природозащитни дейности в определени територии. С настоящия проект ние се стремим да разширим знанията, придобити в рамките на проект „Горите на орела“ (LIFE12 NAT/BG/001218), чрез изследване на предпочитанията на малкия креслив орел за храна в Централна и Североизточна България. Местообитанията на вида в тези райони са доста различни от тези във вече проучената Югоизточна част на страната, като се характеризират със значително по-слабо изразена мозаечна картина. Това също предполага различия в хранителния спектър на орела и може би наличието на различни фактори, ограничаващи достъпността и изобилието от плячка.
През първите две години на проекта ще бъдат посетени около 30 гнезда на вида в края на размножителния период, в периода след отглеждане, за събиране на хранителни остатъци от гнездата и местата за нощуване, за да се идентифицират хранителните предпочитания на вида. Освен това ще бъдат монтирани фотокапани в поне 5 гнезда в различни региони, а събраната чрез тях информация ще бъде сравнена с резултатите от анализа на събраните хранителни остатъци.
Ще се наблюдава и поведението на хранещите се орли през размножителния им период между април и август. Всички ловни атаки на орлите в териториите ще бъдат записани, за да се установи успехът на лова в различни биотопи.
Допълнително ще се направи картиране на хранителните местообитания на малките кресливи орли в района на тези 30 гнезда. Ще бъдат сравнени местообитанията около гнездата на неуспешни и успешни двойки. Ще се събере информация и за основните категории плячки, като таралежи, полевки и влечуги. За проучването на таралежите ще използваме специално обучено куче. Използването на специално обучено куче е единственият надежден метод, осигуряващ добри резултати по отношение на оценката на изобилието и плътността на таралежа, тъй като това е особено потаен (най-вече нощно активен) вид, който трудно може да бъде открит. Трансекти или капани ще бъдат използвани за изследване на изобилието на влечуги и дребни бозайници.
Идентифициране на най-добрите практики за създаване и поддържане на екотона между гори и открити пространства
Редица проучвания сочат, че малкият креслив орел избира да гнезди в близост до ръба на гори, открити пространства в горите, заети от храстово-тревни съобщества и земеделски земи. Това предполага близост до територии с налични и достъпни хранителни ресурси. В съответствие с тези констатации, в обширни райони в Югоизточна България, най-висока плътност на вида е установена в места с висока фрагментация на горите и наличие на обширни открити пространства.
Чрез този подготвителен компонент се цели идентифициране (и впоследствие прилагане) на най-добрите практики за подобряване и поддържане на открити пространства и структура на екотона по начин, благоприятстващ хранителните местообитания и ресурси на малкия креслив орел. Добрите практики и модели за подобряване и поддържане на хранителните местообитания и хранителната база за вида могат да включват:
възстановяване
на изоставени тревни и храстово-тревни съобщества;
превръщане
изграждане
Практиките за създаване, възстановяване и поддържане на горски ландшафтни структури и участъците, в които гората граничи с открити пространства, включват:
създаване и възстановяване
възстановяване и поддържане
Получените данни от проведените проучвания и анализи по дейността ще бъдат обобщени в кратки информационни материали, представящи резултатите. Резултатите от дейността ще бъдат използвани за нуждите на управлението на проектните територии.
Маркиране на малки кресливи орли със сателитни предаватели
В рамките на проекта се предвижда да бъдат поставени 10 сателитни GPS/GSM предаватели на млади малки кресливи орли. Поставянето им става в гнездата на орлите, когато те са на възраст малко преди излитане. Целта на дейността е да се установи модела на дисперсия на младите птици, миграционния им път, временните места за пребиваване, както и да се събере важна информация за заплахите по местата им на зимуване и по целия миграционен път.
Така ще стане ясно какви местообитания те използват и предпочитат, както и каква е тяхната преживяемост. Събраната информация ще спомогне за изработването на демографски модел на вида, както и ще начертае основни насоки за по-ефективното му опазване не само на регионален план, но и в световен мащаб. Предвижда се птиците, на които ще бъдат поставени сателитни предаватели да са от гнезда, намиращи се в различни географски райони – Югоизточна, Централна и Североизточна България, за да се избегне регионалната повторяемост.