bg

ЗАПАДНА СТРАНДЖА

Защитена зона «Западна Странджа» се намира в Югоизточна България и обхваща западните части на Странджа планина. От север се намират селата Денница, Оман, Гранитец, Сливово и Богданово. На запад границата достига до яз. «Малко Шарково» и селата Стефан Караджово, Дъбово, Ружица и Воден. На юг границата на орнитологично важното място съвпада с държавната граница. От Богданово на изток границата преминава през землищата на селата Варовник, Кирово и Белеврен. «Западна Странджа» обхваща няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат земеделските земи, пасищата и обраслите с храстова растителност открити пространства. Широколистните гори са представени от смесени гори на цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/ със средиземноморски елементи в подлеса. В най-южната част горите са главно от източен горун /Quercus polycarpa/ и източен бук /Fagus moesiaca/. Горите имат предимно мозаечно разположение, редуват се с открити обработваеми площи, пасища, тревни формации, лозя и овощни градини. В «Западна Странджа» попадат горните течения на водосборните басейни на реките Средецка и Факийска.

Птиците на „Западна Странджа»
В защитена зона «Западна Странджа» са установени 112 вида птици, от които 34 са включени в «Червената книга на Република България» (под печат). От срещащите се видове 53 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са описани 4 вида, а като застрашени в Европа - съответно в категория SPEC2 - 16 вида, в SPEC3 - 33 вида. Защитената зона обхваща подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 35 са вписани в Приложение І на Директива 79/409/ЕИО. «Западна Странджа» е от световно значение за опазването на застрашения от изчезване от планетата царски орел /Aquila heliaca/, който гнезди тук (Приложение 9). Зоната е една от най-ценните в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за опазването на още 8 вида птици – ловен сокол /Falco cherrug/, черна каня /Milvus migrans/, ливаден блатар /Circus pygargus/, дебелоклюна чучулига /Melanocorhypha calandra/, белочела сврачка /Lanius nubicus/, голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/ и среден пъстър кълвач /Dendrocoposm edius/ (Приложение 11). «Западна Странджа» поддържа значителни на европейско равнище гнездови популации на сирийския пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, домашната кукумявка /Athene noctua/ и качулатата чучулига /Galerida cristata/ (Приложение 10). Късопръстият ястреб /Accipiter brevipes/, черният щъркел /Ciconia nigra/, совоокият дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/ и големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/ обитават защитената зона.

Заплахи
Районът на защитена зона «Западна Странджа» се използва от местните хора екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горскостопански дейности. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия на храсталаците и гората, както и разораването на пасищата води до загуба на тревни местообитания за птиците. Използваните в района пестициди са опасни за птиците. Сухите пасища и ливади са силно уязвими от пожари - както естествени, така и причинени от човека. През сухи години големи територии биват опожарявани. Горите в «Западна Странджа» заемат сравнително малки територии, разпръснати сред откритите пространства. Горскостопанските дейности, свързани с изсичането на стари дървета, лишават царския орел от гнездова база, тъй като видът строи гнездата си единствено на големи стари дървета. Незаконната сеч, събирането на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообитания. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. Ловът, събирането на животни и риболовът причиняват безпокойство на птиците.

Забрани
В границите на защитената зона се забранява:
•    залесяването на пасища и мера, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
•    използването на пестициди и минерални торове в пасища;
•    изграждането на необезопасени за птици въздушни електропреносни мрежи;
•    използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;
•    косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.


За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook