bg

СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ

Сн. И. Илиев

Защитена зона «Студен кладенец» обхваща язовир «Студен кладенец», създаден в скално дефиле на река Арда, с отвесни скали, стръмни брегове с оскъдна растителност и намиращите се в съседство планински ридове. Разположен е в Източните Родопи между Кърджали и с. Студен кладенец. Около две трети от планинските склонове около язовира са покрити с вторични широколистни смесени гори от келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/, благун /Quercus frainetto/ или горун /Quercus dalechampii/ със средиземноморски елементи. По-рядко се срещат чисти горунови гори или примесени с обикновен габър /Carpinus betulus/. На места има гори и храсталаци от келяв габър и храсталаци от драка /Paliurus spina-christi/, примесени със смин /Jasminum fruticans/, червена хвойна /Juniperus oxycedrus/, в съчетание с ксеротермни тревни формации със средиземноморски елементи като памуклийка /Cistus incanus/ и други. Немалка част от територията на мястото е заета от скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи. Навсякъде из района разпръснато са разположени открити пространства, заети от селскостопански земи и ливади, обрасли с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и други. (Бондев, 1991; Гюлева, Петрова, 1996).

Птиците на „Студен кладенец”
На територията на защитена зона «Студен кладенец» са установени 219 вида птици, от които 91 са включени в «Червената книгата на Република България» (под печат). От срещащите се видове 103 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 27 вида, в SPEC3 - 64 вида. Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 7 от общо 9 установени за България биомно ограничени вида, характерни за този биом - испанско каменарче /Oenanthe hispanica/, голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, червеногушо коприварче /Sylvia cantillans/, малко черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/, скална зидарка /Sitta neumayer/, белочела сврачка /Lanius nubicus/ и черноглава овесарка /Emberiza melanocephala/. Язовир «Студен краденец» е от значение за опазване на местообитанията на комплекс от 69 гнездящи вида птици, вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС и 21 вида мигриращи и зимуващи водолюбиви птици. Тук е единственото място в България, където гнезди черният лешояд /Aegypius monachus/ и едно от малкото места в страната, където все още гнезди белошипата ветрушка /Falco naumanni/. Една от двете колонии на белоглавия лешояд /Gyps fulvus/ в България гнезди по скалистите брегове на язовира. Районът на защитена зона «Студен кладенец» е едно от най-важните места в страната със значение за Европейския съюз за видовете, цитирани по-горе, и за гнездящите тук черен щъркел /Ciconia nigra/, египетски лешояд /Neophron percnopterus/, совоок дъждосвирец /Burhinus oedicnemus/, бухал /Bubo bubo/, голям маслинов присмехулник и белочела сврачка (Приложение 11). Мястото поддържа и значима на европейско равнище гнездова популация на синия скален дрозд /Monticola solitarius/.

Заплахи
Защитена зона «Студен кладенец» се влияе от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство в района. Горските местообитаиня са застрашени от естествени или причинени от човека горски пожари, залесяване с неприсъщи за района дървесни видове, както и незаконните сечи. Намаляването на броя на домашните животни вследствие на постепенното обезлюдяване, както и на умрелите в природата животни, ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Бракониерството и използването на отрови против вълци оказва пряко отрицателно влияние и гибел на грабливи птици, особено на лешоядите. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и най-вече за младите, които са излетели наскоро. Преки заплахи за грабливите птици са вземане на малки от гнездата им и безпокойството, причинено от скалното катерене, делта- и парапланеризма. През последното десетилетие започна по-интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процесът не бъде регулиран по подходящ начин. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.

Забрани
В границите на защитената зона се забранява:
•    премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
•    залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
•    използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
•    намаляването на площта на крайречните гори от местни дървесни видове.

Снимки:

Сн. Св. Спасов
Сн. Св. Спасов
Сн. Св. Спасов

За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook