bg

СИНИТЕ КАМЪНИ – ГРЕБЕНЕЦ

Защитена зона „Сините камъни – Гребенец” се намира в Сливенската планина, която е част от Главната Старопланинска верига. Обхваща обособена орографска единица с площ 15 852.19 ха, разположена сред южните склонове на Източна Стара планина - Удвой планина - Чатал Балкан, Стидовска планина и рида Гребенец. На запад и югозапад границата на мястото се определя от язовир «Асеновец» и р. Асеновска. На север тя преминава по вододелно било, което е най-високата част на мястото - над 1000 м надморска височина. Северните склонове са стръмни, обрасли с букови гори. На юг границата преминава по южните склонове на планината от Сливен до землищата на селата Сотиря, Тополчане, Калояново и Глушник. Значителна част от територията е заета от гори – 11 015.83 ха, от които 10 738.85 ха са широколистни. Преобладават смесените дъбови гори от горун /Quercusdalechampii/, цер /Q. cerris/, благун /Q. frainetto/ и космат дъб /Q. pubescens/, смесени гори от мизийски бук /Fagusmoesiaca/, обикновен габър /Carpinusbetulus/, както и гори от сребролистна липа /Tiliatomentosa/ и от келяв габър /Carpinusorientalis/. Повечето от горите имат издънков произход. Храстовите и тревните съобщества върху силикатна основа заемат 2% от територията, а около 6% е покрита с вторични степни и сухи калцифилни тревни съобщества. Тревните формации имат вторичен произход. Формирали са се на мястото на унищожени в миналото гори. Имат по-беден флористичен състав от горските, но са по-богати на редки видове. Скалните образувания, на които се дължи името на мястото, заемат около 7% от общата му площ. Сините камъни са определени като самостоятелен скален хабитат по Палеарктичната класификация и множеството скално гнездящи грабливи птици, установени там, са част от биотопичната характеристика на скалния комплекс.

Птиците на «Сините камъни – Гребенец»
На територията на защитена зона «Сините камъни – Гребенец» са установени 170 вида птици, от които 57 са включени в «Червената книга на Република България» (под печат). От срещащите се видове 69 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са описани 5 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 22 вида, а в SPEC3 - 42 вида. Защитената зона обхваща подходящи местообитания за 51 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 44 са вписани в Приложение І на Директива 79/409/ЕИО. Тук са едни от най-ценните гнездови и хранителни местообитания на много редки и застрашени видове дневни грабливи птици, сред които царският орел /Aquilaheliaca/, скалният орел /Aquilachrysaetos/, египетският лешояд /Neophronpercnopterus/, белошипата ветрушка /Falconaumanni/, ловният сокол /Falcocherrug/ и други. Пасищата край Тополчане с многобройни лалугерови колонии са от ключово значение за изхранването на тези видове. «Сините Камъни – Гребенец» е от световно значение за царския орел като място за гнездене и като място, където младите птици се концентрират, за да се хранят след гнездовия сезон (Приложение 9). Защитена зона «Сините Камъни – Гребенец» е една от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за ловния сокол /Falcocherrug/, средния пъстър кълвач /Dendrocoposmedius/, късопръстата чучулига /Calandrellabrachydactyla/ и полубеловратата мухоловка /Ficedulasemitorquata/ (Приложение 11). Гнездовата популация на сирийския пъстър кълвач /Dendrocopossyriacus/ в района е представителна на европейско равнище (Приложение 10). Защитена зона «Сините Камъни – Гребенец» е едно от малкото места в страната, където гнезди червеногушата мухоловка /Ficedulaparva/. Територията представлява своеобразен въздушен проход в релефа на Източна Стара планина и място за нощувка и хранене на преминаващите над страната популации от мигриращи грабливи птици по пътя им на юг. По време на миграция в района редовно се среща застрашеният от изчезване в света степен блатар /Circusmacrourus/. Друг световно засрашен вид – големият креслив орел /Aquilaclanga/ зимува тук. Степният орел /Aquilanipalensis/ също е регистриран в района през зимата. На територията на защитената зона не са установени гнездящи двойки малък креслив орел. Видът гнезди в околностите на зоната с численост 2-3 двойки.

Заплахи
Защитена зона «Сините Камъни – Гребенец» е разположена в гъсто населен район с добре развита инфраструктура, в близост до голям град – Сливен, и до международния път София – Бургас. По тези причини цялата територия, разположена по южните склонове на планината и в равнинните части, е лесно достъпна и е силно уязвима от човешките дейности, осъществявани там. Най-сериозната заплаха за тревните местообитания е превръщането на пасищата в обработваеми земи и изграждането на ветроенергийни паркове. Унищожаването на пасищата води до изчезването на лалугеровите колонии, които са хранителната база за грабливите птици, и до загуба на гнездови местообитания за дебелоклюната чучулига /Melanocoryphacalandra/. Ветроенергийните паркове ще ограничат достъпа на грабливите птици до ловните им територии и ще предизвикват директното им избиване. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и най-вече за младите. Намаляването на отглежданите селскостопански животни ограничава значително хранителния ресурс на лешоядите. Бракониерството и използването на отровни примамки против вълци е гибелно за грабливите птици, особено за лешоядите. Преки заплахи са нeрегулираното скално катерене, делта- и парапланеризма, както и вземането на малки от гнездата на грабливите птици. Горите са застрашени от интензивното ползване, пожари - както естествени, така и причинени от човека, а също и залесяване с нетипични за района видове. Премахването на старите умиращи дървета и тези с хралупи ограничава значително възможностите на кълвачите и мухоловките да намират подходящи места за гнездене. Туризмът е силно развит. Неподходящото развитие на парковата инфраструктура, особено на туристическите пътеки, може да пренасочи потока от туристи към гнездовите находища на грабливите птици, което да доведе до силно безпокойство.

Забрани
В границите на защитената зона се забранява:
•    премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
•    залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
•    използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.

За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook