bg

САКАР

Защитена зона «Сакар» обхваща нископланински район със заоблени хълмове и сравнително отворени долини на малки реки, притоци на реките Марица и Тунджа, в близост до държавната граница с Република Турция. Терените са с надморска височина от 50 до 856 метра. На територията му има тридесетина малки селища, Тополовград и слабо развита система от пътища. Ниските части на «Сакар» са заети със селскостопански площи на мястото на гори от космат /Quercuspubescens/ и виргилиев дъб /Quercusvirgiliana/. Сред тях, на около 15% от общата площ, са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantiumischaemum/, луковична ливадина /Poabulbosa/, черна садина /Chrysopogongryllus/ и по-рядко с мезоксеротермна растителност. Храсталаците от драка /Paliurusspina-christi/, примесени със смин /Jasminumfruticans/ и ксеротермните тревни формации, са добра предпоставка за сравнително високата численост на дивия заек /Lepuseuropeus/ и съответно на лалугера /Spermophyluscitellus/. Билото на планината и склоновете над 500 м н.в. са покрити със смесени дъбови гори. В района се срещат също широколистни гори от “островен тип” от космат /Quercuspubescens/ и виргилиев /Quercusvirgiliana/ дъб със средиземноморски елементи, на места, възникнали вторично (Бондев, 1991). Край много от деретата и реките в «Сакар» все още растат стари дървета от бяла топола /Populusalba/, върби /Salixsp./, включително хибридна топола /Populussp./, които представляват гнездова база за грабливите птици.

Птиците на «Сакар»
В защитена зона «Сакар» досега са установени 220 вида птици, от които 91 са включени в «Червената книга на Република България» (под печат). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 11 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 23 вида, в SPEC3 - 62 вида. Сакар осигурява подходящи местообитания за 76 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Шестдесет и осем от тях са вписани също в Приложение І на Директива 79/409/ЕИО и повече от половината имат значителни гнездови популации тук. Районът поддържа най-многочислените популации в страната на царския орел /Aquilaheliaca/, малкия креслив орел /Aquilapomarina/, белоопашатия мишелов /Buteorufinus/, малкия орел /Hieraaetuspennatus/, и черната каня /Milvusmigrans/. Сакар е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за видовете цитирани по-горе, както и за късопръстия ястреб /Accipiterbrevipes/, полската бъбрица /Anthuscampestris/, дебелоклюната /Melanocoryphacalandra/ и късопръстата /Calandrellabrachydactyla/ чучулига, белочелата сврачка /Laniusnubicus/, совоокия дъждосвирец /Burchinusoedicnemus/, ливадния блатар /Circuspygargus/, сирийския пъстър кълвач /Dendrocopossyriacus/ и големия маслинов присмехулник /Hippolaisolivetorum/ (Приложение 11). Черният щъркел /Ciconianigra/, сивият кълвач /Picuscanus/ и червеногърбата сврачка /Laniuscollurio/ също имат представителни гнездови популации в района. Макар и с малочислени популации в орнитологично важно място «Сакар» гнездят още два световно застрашени вида освен царския орел – ливадният дърдавец /Crexcrex/ и ловният сокол /Falcocherrug/. По време на миграция в района се срещат още 8 вида, застрашени от изчезване в света – малкият корморан /Phalacrocoraxpygmeus/, къдроглавият пеликан /Pelecanuscrispus/, белооката потапница /Aythyanyroca/, степният блатар /Circusmacrourus/, големият креслив орел /Aquilaclanga/, белошипата ветрушка /Falconaumanni/ и голямата бекасина /Gallinagomedia/.

Заплахи
•    Районът на защитена зона «Сакар» се използва от местните хора екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горскостопански дейности. Той е чувствителен към интензификацията на земеделието и горското стопанство, както и към промяната на земеделските практики. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия, както и разораването на пасищата води до загуба на тревни местообитания за птиците (дебелоклюна чучулига /Melanocoryphacalandra/, късопръста чучулига /Calandrellabrachydactyla/, сива овесарка /Miliariacalandra/) и лалугера /Spermophiluscitellus/, който се явява основен хранителен компонент за царския орел и други грабливи птици. Използваните пестициди в района са опасни за птиците. Сухите пасища и ливади са особено уязвими от пожари, както естествени, така и причинени от човека. През сухи години големи територии биват опожарявани. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и щъркелите. Горскостопанските дейности, свързани с изсичането на стари дървета, лишават директно царския орел от гнездова база, тъй като видът строи гнездата си единствено на големи стари дървета. Бракониерската сеч, събирането на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообиатния. Инвестиционен проект, свързан с изграждането на голям язовир на река Тунджа в югоизточната част на Сакар ще унищожи гнездовите местообитания на поне 2 двойки царски орли, както и местообитанията на група от други видове, включени в Приложение І на Директивата за птиците и на Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.

Забрани
•    премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
•    залесяването на пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
•    използването на пестициди и минерални торове в пасища;
•    разкриването на нови и разширяването площта на съществуващи кариери, рудници и мини, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
•    изграждането на нови фотоволтаични системи и вятърни генератори за производство на електроенергия, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за изграждане на:
–    фотоволтаични системи в имоти с начин на трайно ползване според Единния класификатор на кадастъра и съответстващите им кодове от групите „стопански дворове и производствени бази на селското стопанство“, „животновъдни комплекси и ферми“, които са свързани с електроразпределителната мрежа;
–    вятърни генератори, наземни, покривни и фасадни фотоволтаични системи, използвани като собствени източници на електрическа енергия;
•    изграждането на необезопасени за птици въздушни електропреносни мрежи;
•    използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;
•    косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.



За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook