bg

Научно-изследователски дейности

архив БДЗП

Определяне на гнездовите територии, респективно гнездовите места

Целта на тази дейност е да се идентифицират всички съществуващи гнездови територии в рамките на всички 16 Натура 2000 зони от проекта и тези в близост до тях. Малкият креслив орел гнезди предимно в широколистни и иглолистни гори, далеч от човешко присъствие и селища. Често орлите сменят гнездата си с други видове хищни птици, така че детайлното картиране на гнездата на хищните птици е абсолютно необходимо. Ще бъде извършено и подробно картиране на заплахите и типовете местообитания в районите на съществуващите гнезда.

Определяне на места за временно пребиваване, места за почивка и нощувка

Тази дейност има за цел да определи важните за малкия креслив орел територии, използвани като места за временно пребиваване (почивки и нощувки) по време на миграция. Над 50% от световната популация на вида мигрира през миграционния път Via Pontica, който преминава през България. Голяма част от орлите спират за почивка или нощуване на територията на страната. В някои от случаите мигриращите орли спират и за изхранване в България, оставайки понякога с дни. Използвайки данните от сателитното проследяване на орли, маркирани в северната част от ареала на вида (Прибалтика, Полша, Германия, Румъния), ще бъдат определени важни за вида територии. Всички точки, използвани от птиците по време на миграция за почивка, нощуване или изхранване, ще бъдат посетени на терен. Ще бъде събрана информация за заплахите в тези райони, както и детайлно описание на местообитанията. Впоследствие събраната информация ще бъде анализирана и ще бъдат определени ключовите места използвани от орлите по време на тяхната миграция.

Проучване на влиянието на горско-стопанските практики върху малкия креслив орел и установяване на лимитиращите фактори

Оцеляването на видовете в голяма степен зависи от качеството на хабитата, който обитават, като някои от тях са много тясно свързани с определени хабитатни характеристики. Същото важи и за популацията на малкия креслив орел, която е особено силно уязвима в териториите за размножаване на вида. Очевидна е пряката връзка между извеждането на сечи в район, където орелът гнезди, водещо до безпокойство, особено нежелателно по време на гнездовия сезон, или отсичането на дърво с гнездо. В допълнение се предполага, че има и други, не толкова очевидни горско-стопански практики, които влияят негативно на вида. За да опазим популацията на малкия креслив орел е нужно да знаем какви са тези горско-стопански практики и да определим подходящия начин на стопанисване на териториите обитавани от вида.

Ще локализираме минали и настоящи територии за размножаване на орела, за които събираме  набави информация за проведените през последните 20 години горско-стопански дейности, за да анализираме характеристиките на гората вследствие на тези дейности. Допълнителни проучвания ще бъдат проведени на територията на три стриктно защитени горски резервата, където се предполага, че видът има най-добрите условия за обитаване. Това ще помогне да определим числеността и гъстотата на вида в районите с оптимални за него условия.

Разработване на хабитатен модел за разпространението на малкия креслив орел в България

Създаваме хабитатен модел за разпространението на малкия креслив орел чрез генериране на емпирични модели, които правят количествените измерения на връзката вид – околна среда.

На базата на събраната информация за разпространението на вида ще предвидим потенциалното му присъствие на територията на страната. Според досегашните проучвания хабитатът на малкия креслив орел се състои от места близо до долини на реки, пасища, ливади, влажни зони, групи дървета около реки и широколистни гори, смесени крайречни гори на надм.в. от 0 до 1500 м. Като идентифицираме характеристиките на хабитата, които са важни за вида, т.е. неговите екологични изисквания, не само ще създадем карта на потенциалното му разпространение, но ще разкрием и до каква степен той е приспособим към промените в околната среда.

Пилотно прилагане на ГИС-модел с цел максималната точност при горското планиране

Проучваме възможностите за интегриране на нови гео-пространствени технологии към действащите техники за инвентаризация на горите с цел подобряване точността на горскостопанското планиране и създаване предпоставки за по-устойчиво стопанисване на хабитата на малкия креслив орел.
Събирането на данни чрез дистанционни инструменти заедно с информацията, събрана с традиционни теренни техники, води до по-добри познания относно разпространението на хабитатите. Това от своя страна ще помогне за по-пълна и адекватна база данни в лесоустройствените проекти, на базата на която ще могат да се вземат по-добри решения относно устойчивото използване на ресурсите и съхраняването на дивата природа.

Проучване на готовността на основните заинтересовани страни да прилагат иновативни горскостопански практики

Проучваме доколко заинтересованите страни в сферата на горското стопанство са склонни да прилагат дейности, свързани с опазване на биоразнообразието и какво е тяхното отношение към необходимостта от такива дейности. Запознаването с разбиранията и отношението на заинтересованите страни в горския сектор е предпоставка за успешното опазване на горите в дългосрочен план. Резултатите от интервютата със заинтересованите страни ще предоставят важна информация за планирането на комуникацията по проекта и дейностите по повишаване на осведомеността.


Снимки:

За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook