bg

МОСТ АРДА

Сн. Св. Спасов

Защитена зона «Мост Арда» се намира в Източните Родопи и обхваща поречието на р. Арда от с. Рабово до гр. Маджарово и северните части на Иранов рид. На север граничи със селата Маджари, Войводенец, Долно поле, Румелия и Горно поле. На запад граничи с Пчелари, Голобрадово, Рабово, Поточница и Стари чал. Южната граница преминава през Красино, Сбор и Бубино, а източната е между Бубино, Черничино и гр. Маджарово. Мястото е част от долината на р. Арда между язовирите «Студен кладенец» и «Ивайловград», заобиколена от гористи планински склонове и скални масиви. Най-голяма площ от територията му заемат широколистните ксеротермни гори и земеделските земи. На места сипеите са обрасли със смесени широколистни гори от цер /Quercuscerris/, благун /Q. frainetto/ и космат дъб /Q. pubescens/ със средиземноморски елементи, като червена хвойна /Juniperusoxycedrus/, дървовиден плюскач /Coluteaarborescens/ и други. Отделни райони са покрити с храсти от драка /Paliurusspina-christi/ и жасмин /Jasminumfruticans/ в комбинация със сухолюбиви тревни формации от средиземноморски тип. В южните части горите са основно от горун /Q. dalechampii/, на места примесен с благун (Бондев, 1991). Значителен е процентът на откритите тревни пространства с ксеротермни и алувиално-ливадни (около реката) тревни формации, както и на храсталачните съобщества, в които има и средиземноморски елементи. Земеделските земи са около самото долинно разширение и по склоновете и заравнените била. Коритото на реката е песъкливо-каменисто, като бреговете му са обрасли с върби /Salixspp./ и храсталаци.

Птиците на «Мост Арда»
На територията на защитена зона «Мост Арда» са установени 142 вида птици, от които 47 са включени в «Червената книга на Република България» (под печат). От срещащите се видове 65 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са описани 5 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 19 вида, в SPEC3 - 41 вида. Орнитологично важното място обхваща подходящи местообитания за 49 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 43 са вписани в Приложение І на Директива 79/409/ЕИО. «Мост Арда» е място със световно значение, тъй като е представителен пример за Средиземноморския биом. Седем (от общо 9 в България) биомно ограничени вида, характерни за този биом, се срещат тук: испанско каменарче /Oenanthehispanica/, голям маслинов присмехулник /Hippolaisolivetorum/, белочела сврачка /Laniusnubicus/, червеногушо коприварче /Sylviacantillans/, малко черноглаво коприварче /Sylviamelanocephala/, скална зидарка /Sittaneumayer/ и черноглава овесарка /Emberizamelanocephala/. «Мост Арда» е едно от малкото места в България, които са от световно значение за опазването на черния лешояд /Aegypiusmonachus/, тъй като този вид редовно се среща в района в значителни количества, както и за опазването на гнездящия тук царски орел /Aquilaheliaca/ (Приложение 9). Мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за опазването на царския орел, совоокия дъждосвирец /Burhinusoedicnemus/, черния щъркел /Ciconianigra/ и египетския лешояд /Neophronpercnopterus/ (Приложение 11). На европейско равнище районът е важен за опазването на чухала /Otusscops/ и синия скален дрозд /Monticolasolitarius/ (Приложение 10). Белошипата ветрушка /Falconaumanni/, която е застрашена от изчзване в света, вероятно все още гнезди тук в малки количества. Други видове с представителни популации в района са големият маслинов присмехулник, градинската овесарка /Emberizahortulana/, ястребогушото коприварче /Sylvianisoria/ и други.

Заплахи
Защитена зона «Мост Арда» е район, който се влияе от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство. Намаляването на отглежданите домашни животни, както и на умрелите в природата животни, предизвикано от постепенното обезлюдяване на района, ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Бракониерството и използването на отрови против вълци оказва пряко отрицателно влияние и причинява гибел на грабливите птици, особено на лешоядите. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и щъркелите. Преки заплахи са вземането на малки от гнездата на грабливите птици и безпокойството, предизвикано от нерегулираното катерачество, делта- и парапланеризъм. Горските местообитаиня са застрашени от естествени или причинени от човека горски пожари, залесяване с неприсъщи за района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реките. Намаляването на пашата, както и разораването на пасищата води до загуба на ценни тревни местообитания за птиците. Инвестиционни проекти, свързани с добив на злато, са сериозна заплаха за орнитологично важното място, която може да предизвика разрушаване и фрагментация на местообитанията на значителна територия, безпокойство на птиците, а така също и замърсяване на водите. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. През последното десетилетие започна по-интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процесът не е регулиран по подходящ начин.

Забрани
В границите на защитената зона се забранява:
•    премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
•    залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
•    използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.

Снимки:

Сн. Св. Спасов
Сн. Св. Спасов
Царски орел, Св. Спасов
Черен лешояд, Св. Спасов

За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook