bg

МАДЖАРОВО

Родопски силивряк, Св. Спасов

Защитена зона «Маджарово» обхваща част от дълбоката и тясна долина на р. Арда, заобиколена от планински склонове и на места високи до 150 м скални масиви. Мястото е разположено в Източните Родопи между с. Бориславци и гр. Маджарово. Значителна част от територията е заета от скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи. Разнообразният релеф и почвена покривка обуславят развитието на мозайка от дървесна, храстова и тревиста растителност. На места склоновете са покрити с широколистни смесени гори от цер /Quercuscerris/, благун /Quercusfrainetto/ и космат дъб /Quercuspubescens/, със средиземноморски елементи като червена хвойна /Juniperusoxycedrus/, плюскач /Coluteaarborescens/ и други. В една ограничена част преобладават храсталаци от драка /Paliurusspina-christi/, примесени със смин /Jasminumfruticans/, в съчетание с ксеротермни тревни формации със средиземноморски елементи (Бондев, 1991). Селскостопанските земи са разположени главно по високите части на долината и в самото долинно разширение. Коритото на реката е песъкливо-каменисто, като бреговете му са обрасли с върби /Salixspp./ и храсталаци.

Птиците на «Маджарово»
На територията на «Маджарово» са установени 174 вида птици, от които 69 са включени в «Червената книга на Република България» (под печат). От срещащите се видове 78 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 6 вида, като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 20 вида, в SPEC3 - 52 вида. Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 6 от общо 9 от установените за България биомно ограничени вида характерни за този биом - испанско каменарче /Oenanthehispanica/, голям маслинов присмехулник /Hippolaisolivetorum/, червеногушо коприварче /Sylviacantillans/, малко черноглаво коприварче /Sylviamelanocephala/, скална зидарка /Sittaneumayer/ и черноглава овесарка /Emberizamelanocephala/. В района се срещат пет световно застрашени вида птици по време на зимуване, миграция или през гнездовия период, като белошипата ветрушка /Falconaumanni/, която все още гнезди тук. Една от двете колонии на белоглавия лешояд /Gypsfulvus/ в България обитава скалните комплекси по бреговете на р. Арда. «Маджарово» е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за гнезденето на черния щъркел /Ciconianigra/, белоглавия лешояд и черната каня /Milvusmigrans/ (Приложение 11). Тук се поддържат и едни от най-значимите в България гнездови популации на пъстрия скален дрозд /Monticolasaxatilis/, градинската овесарка /Emberizahortulana/, големия маслинов присмехулник и черния щъркел, което определя европейското значение на мястото за тези видове. Не са намерени активни гнезда на малък креслив орел. Наблюдавана е една заета територия на вида в северната част на зоната. Оценката на вида за зоната е 1-2 гнездящи двойки.

Заплахи

Защитена зона «Маджарово» се влияе от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство в района. Намаляването броя на домашните животни вследствие на постепенното обезлюдяване на района, както и на умрелите в природата животни, води до липса на хранителен ресурс за лешоядите. Бракониерството и използването на отрови против вълци оказва пряко отрицателно влияние и води до гибелта на грабливи птици, особено на лешоядите. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и най-вече за младите, които са излетели наскоро. Преки заплахи за грабливите птици са вземане на малки от гнездата им и безпокойството причинено от скалното катерене, делта- и парапланеризма. Горските местообитаиня са застрашени от естествени или причинени от човека пожари, от залесяване с неприсъщи за района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реките. До началото на 90-те години на миналия век районът на гр. Маджарово се е характеризирал с развита минна промишленост, което е довело до разрушаване на местообитания и замърсяване на р. Арда. Днес инвестиционни проекти, свързани с добив на злато, са сериозна заплаха за орнитологично важното място, която може да предизвика по-нататъшно разрушаване и фрагментация на местообитанията, а така също и замърсяване на почвата и водите. Има планове за изгаждане на малки ВЕЦ по поречието на Арда, което ще има значително отрицателно влияние върху хранителната база на черния щъркел. През последното десетилетие започна по интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процесът не се регулира по подходящ начин. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.

Забрани
В границите на защитената зона се забранява:
•    премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
•    залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
•    използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
•    намаляването на площта на крайречните гори от местни дървесни видове;
•    скалното катерене, делта- и парапланеризмът в периода на гнездене от 1 март до 31 юли.



Снимки:

Сн. Св. Спасов
Сн. Св. Спасов
Сн. Св. Спасов
Сн. Св. Спасов

За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook