bg

КРУМОВИЦА

Сн. Св. Спасов

Защитена зона „Крумовица” обхваща долини в средното течение на р. Крумовица и на вливащата се в нея р. Дюшун дере с прилежащите към тях възвишения и склонове на Източните Родопи между селата Горна Кула и Чал. Долината на р. Крумовица в района е широка от 300 до 1000 м, като на места значителна част е заета от самото пясъчно корито на реката. Речните брегове са в различна степен обрасли с крайбрежна дървесна растителност, главно тополи /Populusspp./, върби /Salixspp./, черна елша /Alnusglutinosa/ и други. Сред нея изобилства храстова растителност, предимно къпина /Rubusspp./, шипка /Rosaspp./ и други. На много места в самото корито на реката има храсталаци, предимно от Тамарикс /Тamarixspp./, както и тревна растителност. На отделни места бреговете на р. Крумовица са със стръмни откоси и ниски скали. В долинното разширение има обработваеми площи. Долината на р. Дюшун дере в по-голямата си част е тясна и дълбоко врязана във вулканични скали, с множество стръмни отвеси непосредствено до самото й корито, с водопади и малки пещери. Дървесната растителност по бреговете й е оскъдна. Преобладават предимно храстови видове. И двете реки проявяват силно колебание на оттока си - от много висок около февруари-март до почти пълно пресъхване през юли-август (с изключение на отделни вирове). Значителна част от мястото обхваща нископланински хребети и склонове. В по-голямата си част те са безлесни, но в най-югоизточните райони са покрити със стари широколистни гори от благун /Quercusfrainetto/, горун /Quercusdalechampii/ със средиземноморски елементи, на места с келяв габър /Carpinusorientalis/, както и вторични гори на мястото на изсечени през последните десетилетия стари гори. Характерно за склоновете и билата и на двете долини е наличието на множество скали, скални комплекси и венци, както и значителни по площ храстови формации от средиземноморски тип с преобладаване на червена хройна /Juniperusoxycedrus/ и други. На много места има силно каменисти участъци, обрасли с тревна растителност (Бондев, 1991; Гюлева, Петрова, 1996).

Птиците на «Крумовица»
В района на „Крумовица”  са установени 136 вида птици, от които 46 са включени в «Червената книгата на Република България» (под печат). От срещащите се видове 64 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifeInternational, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 44 вида. Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 7 от общо 9 установени за страната биомно ограничени вида, характерни за този биом - испанското каменарче /Oenanthehispanica/, големият маслинов присмехулник /Hippolaisolivetorum/, червеногушото коприварче /Sylviacantillans/, малкото черноглаво коприварче /Sylviamelanocephala/, скалната зидарка /Sittaneumayer/, белочелата сврачка /Laniusnubicus/ и черноглавата овесарка /Emberizamelanocephala/. Защитена зона  «Крумовица» е едно от малкото места в България, където все още могат да бъдат наблюдавани два застрашени от изчезване от планетата видове – черният лешояд /Aegypiusmonachus/ и белошипата ветрушка /Falconaumanni/. В „Крумовица” се срещат подходящи местообитания за 46 вида птици, вписани в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които е необходимо прилагането на специални природозащитни мерки. Двадесет и осем от тези видове са вписани също и в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС, като повече от половината от тях се срещат в района със значими гнездови популации. За черния щъркел /Ciconianigra/, малкия орел /Hieraaetuspennatus/, египетския лешояд /Neophronpercnopterus/ и големия маслинов присмехулник районът на „Крумовица” е едно от най-важните в страната места със значение за Европейския съюз, където тези видове гнездят.

Заплахи
Защитена зона «Крумовица» е уязвима от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство в района. Намаляването на отглежданите домашни животни вследствие обезлюдяването на района, както и на намаляването на умрелите в природата животни, ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Бракониерството и използването на отровни примамки против вълци оказва пряко отрицателно влияние и причинява гибелта на грабливи птици, особено на лешоядите. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и най-вече за младите, които все още не са опитни летци. Преки заплахи за грабливите птици са вземането на малки от гнездата им и безпокойството, причинено от скалното катерене, делта- и парапланеризма. Горските местообитания са застрашени от естествени или причинени от човека горски пожари, залесяване с неприсъщи за района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реките. Намаляването на пашата, както и разораването на пасищата води до загуба на ценни тревни местообитания за птиците. Инвестиционни проекти, свързани с добив на злато, са сериозна заплаха за мястото, която може да предизвика разрушаване и фрагментация на местообитанията на значителна територия от защитена зона «Крумовица». Съществен отрицателен фактор е и безпокойството на птиците, а така също и замърсяването на водите. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. През последното десетилетие започна по-интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процесът не е регулиран и регламентиран.

Забрани
В границите на защитената територия се забранява:
•    премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
•    залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
•    използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.

Снимки:

Сн. Св. Спасов
Сн. Св. Спасов
Голям маслинов присмехулник, Св. Спасов

За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook