bg

КОТЛЕНСКА ПЛАНИНА

Защитена зона «Котленска планина» обхваща централния дял на Източна Cтара планина. Границите на мястото се определят от реките Тича на север до вливането й в язовир «Тича», Стара река на запад и Луда Камчия на юг. На изток достига до Върбишкия проход между с. Бероново и гр. Върбица, продължава по пътя гр. Върбица – с. Бяла река, като включва и язовир «Тича». От главното било на планината към долините на реките Тича и Луда Камчия се спускат множество ясно оформени второстепенни била със стръмни склонове и дълбоки врязани долове и суходолия. Теренът е стръмен и силно пресечен. Районът е сравнително слабо населен, главно по периферията, в долините на реките. Около две трети от територията на планината е покрита с първични широколистни гори, главно от мизийски бук /Fagus moesiaca/, на места примесен с обикновен габър /Carpinus betulus/. По-ограничено разпространение имат горите от горун /Quercus dalechampii/ на места примесен с обикновен габър /C. betulus/ и келяв габър /Carpinus orientalis/, смесените дъбови гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/. В западната част на планината е установено малко находище на естествени смесени гори от бяла ела /Abies alba/ и обикновен бук /Fagus sylvatica/. Вторичните гори и храсталаци от келяв габър имат силно ограничено разпространение в района. Останалата част от територията е заета от открити пространства, използвани за пасища и селскостопански земи. В пасищата преобладават три типа тревни съобщества: мезофилни, ксеромезофилни и ксеротермни тревни съобщества. Една значителна част от откритите пространства, в това число и земеделските площи са възникнали вторично, на мястото на стари гори. Влажните зони и поречията на реките заемат една сравнително малка част от територията на мястото. Единствената влажна зона в планината е язовир «Тича», който няма обраствания с блатна растителност. По високите части на планината се срещат варовикови скали и карстови образувания, разпръснати из целия район (Недялков, 1984; Бондев, 1991; Георгиев, 1993).

Птиците в «Котленска планина»

В защитената зона са намерени гнездата на 5 двойки малки кресливи орли и допълнително са локализирани териториите на още 8 двойки. Оценката на числеността на вида за зоната е 15-20 гнездящи двойки.
На територията на «Котленска планина» са установени 182 вида птици, от които 69 са включени в «Червената книга на Република България» (под печат). От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 10 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 50 вида. Мястото обхваща подходящи местообитания за 65 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разрообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 58 са вписани също в Приложение І на Директива 79/409/ЕИО. «Котленска планина» е място от световно значение за гнезденето на ливадния дърдавец /Crex crex/ (Приложение 9) и едно от най-значимите места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на видове, гнездящи в голяма численост - черен щъркел /Ciconia nigra/, осояд /Pernis apivorus/, орел змияр /Circaetus gallicus/, малък креслив орел /Aquila pomarina/, скален орел /Aquila chrysaetos/, малък орел /Hieraaetus pennatus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, лещарка /Bonasa bonasia/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/ и среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/ (Приложение 11). През «Котленска планина» преминава най-западната част на черноморския прелетен път Via Pontica. Тук се образува типично място с тесен фронт на миграция, където ежегодно по време на есенния прелет преминават над 3000 грабливи птици. Най-многобройни от тях са осоядът, обикновеният мишелов /Buteo buteo/, вечерната ветрушка /Falco vespertinus/ и блатарите. По време на миграция е установен и сивият жерав /Grus grus/. През есенно-зимния период язовир «Тича» поддържа значителни количества водолюбиви птици, включително червеногушия гмуркач /Gavia arctica/, големия корморан /Palacrocorax carbo/, зеленоглавата патица /Anas platyrchynchos/ и други.

Горите в «Котленска планина»
В защитена зона «Котленска планина» има 24 защитени територии – резерват, защитени местности и природни забележителности, които обхващат едва 1.3% от територията на мястото. Повечето от защитените територии са обявени за опазване на характерен ланшафт. Резерват “Орлицата” е обявен през 1984 г. за опазване на първични букови гори, редки грабливи птици и уникален карстов ланшафт. Около 16% от територията на защитена зона «Котленска планина» е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 1997 г. територията е определена от BirdLife International за орнитологично важно място. С решение на Министерския съвет от 02.03.2007 г. мястото е одобрено за защитена зона по Закона за биологичното разнообразие и Директива 79/409/ЕИО  с код BG0002029.
     
Заплахи
Защитена зона «Котленска планина»  включва на територията си селища и язовир «Тича», който се ползва като вододайна зона. Местообитанията са чувствителни към човешки дейности, основно свързани с управление на горите, поддържане на ливадите и пасищата и водоползванията. Интензивното ползване на горите, особено сечите, оказват негативно влияние върху качеството и видовия състав на горските местообитания и причиняват безпокойство на птиците, когато се извършват през гнездовия период. Ливадите и пасищата са застрашени от изоставяне и разораване, което води до постепенна загуба на ценни местообитания, особено за ливадния дърдавец, но също така и до загуба на подходящи територии за хранене на грабливи птици. Дейностите, свързани с туризма, са до голяма степен локализирани в селищата и не оказват значително въздействие на територията като цяло. Районът е чувствителен и към дейности, предизвикващи безпокойство на птиците, особено на гнездящите по скалите видове – катерачество, делта- и парапланеризъм. Ловът и бракониерството също причиняват безпокойство на птиците. Пряка заплаха е вземането на малки от гнездата. Разрастването на туризма и отдиха, както и урбанизацията могат до повлияят отрицатeлно върху птиците и техните местообиатния, ако процесът не бъде регулиран.

Забрани
В границите на защитената зона се забранява:
•    премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
•    залесяването на ливади, пасища, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
•    използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
•    намаляването на площта на крайречните гори от местни дървесни видове;
•    използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;
•    косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.



За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook