bg

ДЕРВЕНСКИ ВЪЗВИШЕНИЯ

Защитена зона „Дервентски възвишения” обхваща хълмиста територия с мозайка от разнообразни местообитания, разположена на изток от река Тунджа. По главното било минава държавната граница между България и Турция. Около две трети от територията на „Дервентските възвишения” е покрита от широколистни смесени дъбови гори, най-често от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/, на места примесени с келяв габър /Carpinus orientalis/ и средиземноморски елементи. По-рядко, главно в най-южните части, преобладават смесените дъбови гори от източен горун /Quercus polycarpa/ и благун. Разпръснато сред горските масиви са разположени открити пространства, обрасли с храсталаци от драка /Paliurus spina-christi/, примесени със смин /Jasminum fruticans/, в съчетание с ксеротермни тревни съобщества със средиземноморски елементи, напр. дамаска челебика /Nigella damascena/ (Бондев, 1991). Хълмовете са разделени от множество малки речни долини с характерна за поречията растителност. В западната част се намира сравнително тясната долина на Тунджа, част от която е обработваема земя или е заета с храсталаци от драка. Селскостопански площи има също в ниските части и равнините около хълмовете.

Птиците на «Дервенските възвишения»
В района на „Дервентските възвишения” са установени 120 вида птици. От тях 41 са включени в „Червена книга на Република България” (под печат), а от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004) са 59 вида. Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 17 вида, в SPEC3 - 40 вида. Мястото обхваща подходящи местообитания за 45 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 43 са вписани също в Приложение І на Директива 79/409/ЕИО. В района са добре представени видовете, характерни за мозаечните местообитания със значително участие на открити пространства, както и видове с предпочитания към малки дъбови гори. Тук се среща най-многочислената в България популация на големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/. „Дервентските възвишения” са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за малкия креслив орел /Aquila pomarina/, черния щъркел /Ciconia nigra/, тръстиковия блатар /Circus aeruginosus/, ливадния блатар /Circus pygargus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/ и черната каня /Milvus migrans/ (Приложение 11). Тук се срещат значими популации и на други застрашени в Европейския съюз видове като дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, полската бъбрица /Anthus campestris/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/ и други. В „Дервентските възвишения” гнезди и застрашеният от изчезване на планетата царски орел /Aquila heliaca/.

Заплахи
Районът на „Дервентските възвишения” се използва от местните хора екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горскостопански дейности. Местообитанията са чувствителни към интензификацията на земеделието и горското стопанство, както и към промяната на земеделските практики. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия, както и разораването на пасищата води до загуба на тревни местообитания за птиците (дебелоклюна чучулига, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, сива овесарка /Miliaria calandra/) и лалугера /Spermophilus citellus/, който се явява основна храна за грабливите птици, включително царския орел. Използваните в района пестициди са опасни за птиците. Сухите пасища и ливади са особено уязвими от пожари - както естествени, така и причинени от човека. През сухите години големи територии биват опожарявани. Горите в „Дервентските възвишения” заемат сравнително малки територии, разпръснати сред откритите пространства. Горскостопанските дейности, свързани с изсичането на големи стари дървета, влияят директно върху много видове грабливи птици, които строят гнездата си на такива дървета. Бракониерската сеч, събирането на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообитания. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.

Забрани
В границите на защитената зона се забранява:
•    премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета, защитни горски пояси) при ползването на земеделските земи като такива;
•    залесяването на ливади, пасища и мера, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
•    използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
•    изграждането на нови фотоволтаични съоръжения и вятърни генератори за производство на електроенергия, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава VІ от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
•    използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;
•    косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.

За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook