bg

БЯЛА РЕКА

Зоната обхваща водосбора на Бяла река в най-югоизточната част на Източните Родопи, непосредствено до държавната граница с Гърция. То включва долината на Бяла река и заобикалящите я планински хълмове от с. Черничево на запад до мястото, където реката пресича държавната граница на изток. Растителността в района е твърде разнообразна и подложена на силно средиземноморско влияние. Поради слабата населеност и граничния режим тук са се запазили гори от мизийски бук /Fagus sylvatica L. subsp. moesiaca/ и гори от горун /Quercus dalechampii/. Широко разпространение имат и смесените дъбови гори от горун, виргилиев дъб /Quercus virgiliana/, благун /Quercus frainetto/ и космат дъб /Quercus pubescens/, на места примесени с келяв габър /Carpinus orientalis/. Добре застъпени в района са ксеротермните храсталачни съобщества от средиземноморски тип със значително видово разнообразие, с преобладаване на грипата /Phyllirea latifolia/, червената хвойна /Juniperus oxycedrus/, с участие на драка /Paliurus spina-christi/, мъждрян /Fraxinus ornus/ и др. (Бондев, 1991). Реката е сравнително пълноводна и водите й не са замърсени. Коритото й е песъкливо-каменисто. Бреговете са обрасли с върби /Salix spp./, източен чинар /Platanus orientalis/ и храсталаци. На отделни места в района се срещат единични и сравнително невисоки скали. Главно около селищата са разположени селскостопански земи, заемащи една много малка част от общата площ.

Птиците на „Бяла река”
На територията на зоната са намерени 2 активни гнезда на малък креслив орел и са установени още 6 заети територии. Оценката на вида за зоната е 8-10 гнездящи двойки. В защитена зона „Бяла река“ са установени 167 вида птици, от които 59 са включени в „Червената книга на България“ (под печат). От европейско природозащитно значение (SPEC) са 67 вида (BirdLife International, 2004). Като световнозастрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 22 вида, в SPEC3 - 43 вида. „Бяла река“ е място от световно значение, като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 5 от общо 9 установени за страната биомно ограничени вида, характерни за този биом - голям маслинов присмехулник, червеногушо коприварче, малко черноглаво коприварче, белочела сврачка и черноглава овесарка. Защитена зона „Бяла река“ осигурява подходящи местообитания за 51 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. Четирдесет и шест от тях са вписани също в Приложение І на Директива 79/409/ЕИО и повече от половината от тях имат значителни гнездови популации тук. Районът е постоянно място за почивка и хранене на черни лешояди. „Бяла река“ е едно от най-важните в страната места от значение за Европейския съюз за опазването на черния лешояд, както и за гнездящите тук черен щъркел, осояд, малък орел, орел змияр, късопръст ястреб, козодой, голям маслинов присмехулник и белочела сврачка. Горската чучулига е представена със значима на европейско ниво гнездова популация.

Заплахи
Защитена зона „Бяла река“ се влияе от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство в района. Намаляването на броя на домашните животни вследствие на постепенното обезлюдяване на района, както и на умрелите в природата животни ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Бракониерството и използването на отрови против хищници, основно вълци, е причина за гибелта на грабливи птици, особено на лешоядите. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици, най-вече за младите, които са излетели наскоро. Пряка заплаха за птиците е изземването на малки от гнездата им. Горските местообитания са застрашени от причинени от човека горски пожари, залесяване с неприсъщи за района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реката. Намаляването на пашата, както и разораването на пасищата води до загуба на ценни тревни местообитания за птиците. Потенциална заплаха за местообитанията и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. Такива вече са изградени на гръцка територия, в близост до нашата граница, и възпрепятстват придвижването на птиците, предизвикват фрагментация на местообитанията на лешоядите от двете големи колонии в региона – тази по долината на р. Арда в България и тази в Дадя, Гърция. Риболовът с мрежи и взривове, както и изграждането на малки ВЕЦ по реките оказват отрицателно влияние върху качеството на речните местообитания. Потенциална заплаха са и инвестиционните проекти, свързани с добив на полезни изкопаеми, които могат да доведат до по-нататъшно разрушаване и фрагментация на местообитанията, както и замърсяването на почвата и водите. През последното десетилетие започна по-интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процесът не бъде регулиран и регламентиран по подходящ начин.

Забрани
В границите на защитената зона се забранява:
•    премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета, защитени горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските зеки като такива;
•    залесяването на ливади, пасища, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
•    използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
•    извършването на дейности, свързани с отводняване или пресушаване на мочурища и естествени водни обекти;
•    корекция на речните корите извън населените места, отводняване и пресушаване на разливи и други влажни зони;
•    подмяната на крайречните гори от местни дървесни видове с неместни такива на разстояние до 50 м от границите на водните обекти;
•    извършването на сечи в култури от тополи без последващо залесяване.

Снимки:

Сн. Св. Спасов
Орел змияр, Сн. Св. Спасов
Сн. Св. Спасов
Черен щъркел, Сн. Св. Спасов

За контакти

Адрес:

София 1000

бул. Христо Ботев 48, ет. 4

тел./факс: (02) 979 95 00

Facebook Намерете ни във Facebook